Отваряне и затваряне. Щрак.
Ангъс веднага разбра накъде бие и яростно затръска глава в отрицание.
— О, разбира се, че ти трябва точно това. — Тя се изправи и мина зад него. Не можеше да я вижда. В пристъп на отчаяна паника той задърпа телта, но тя само се вряза по-силно в китките му. Опита се да рита, но установи, че и краката му са завързани здраво.
Тя натисна гърба му с коляно.
— Трябват ти много данни, приятелче. Достатъчно, за да ме държиш настрани от АНС. Точно това искаш, нали? Искаш да ме държиш настрани от АНС? Нали, гадно малко нищожество?
Ангъс усети ръцете й по пръстите си. Опита да се съпротивлява, да свие юмрук, но беше твърде късно. Тя изви силно показалеца му, почти го счупи.
Той усети как студените стоманени клещи се сключват около първото кокалче.
— Ммм!
Клещите стиснаха. Той запищя неистово, но през топката в устата му не излизаше почти никакъв звук.
10:12
Спряха до вълнолома и впериха очи в купола и огромната огледална сфера, която висеше от него.
— Господи! — каза Конъл. — Още е тук.
Вероника мълчеше. Умората я бе сринала и физически, и психически. Напрежението от безсънните часове и мъката от жестоката смърт на Санджи я изпълваха с мрачни пориви. Беше бясна на Конъл и О’Дойл, докато течението я блъскаше по пенестата река. Бе толкова слаба, че едва държеше главата си над водата. Бяха срязали въжето на Санджи, бяха го оставили да умре. Умът й кипеше от мисли за яростно отмъщение срещу двамата, за това как щеше да ги накаже за малодушието им.
Но тези мисли избледняха още преди да стигнат завоя на реката. Ако О’Дойл не бе срязал въжето, всички щяха да са мъртви. Не само Санджи. Жертви на кръвожадни извънземни, които отдавна бяха надживели всякаква космическа цел. Отмъстителните мисли срещу Конъл и О’Дойл бързо отминаха. В крайна сметка вината не бе тяхна.
А на скалоподите.
И на сребристите буболечки.
Взря се в инструмента на отмъщението. Той висеше като гигантска коледна играчка над шахта, която стигаше право в дълбините на ада. Да, адът. Точно там щеше да изпрати скалоподите и малките им злобни машинки. Право в ада.
— Конъл, буболечките са навсякъде — каза О’Дойл. — Извади проклетия заглушител.
— Зарежи — Отвърна Конъл. — Давай просто да тръгваме! Да се махаме оттук, по дяволите.
— Трябва да си почина, Конъл — изпъшка О’Дойл. Вероника откъсна очи от сферата и погледна О’Дойл. Той държеше главата на Либранд с огромната си ръка, така че лицето й да е над водата. Тя бе напълно отпусната. Единствената причина да не потъне бе спасителната възглавница на гърдите й.
— Да, Конъл — каза Вероника толкова тихо, че едва се чу над металния кънтеж на реката. — И аз трябва да си почина.
Конъл заплува към стената и се покатери горе. По ръцете и тялото му полепнаха платинени частици. По влажния пясък към него тръгнаха сребристи буболечки, спуснаха се от извития над гигантската сфера купол. Вероника чу леки плясъци и изумено видя как буболечките цамбурнат като водни бръмбари в реката. Въздухът се изпълни с гневно потракване и бръмчене.
Конъл зарови непохватно в колана си, измъкна заглушителя и го включи.
Почти на секундата координираните движения на сребристите буболечки преминаха в объркано щуране. Течението подхвана една, понесе я надолу и тя се изгуби в пенливите бързеи.
Вероника доплува до стената и също се покатери. Двамата с Конъл изтеглиха Либранд, а после помогнаха и на О’Дойл. Вероника погледна спътниците си. Всички бяха изтощени, ранени, обречени. Тя вече знаеше, че никой от тях няма да се измъкне жив. Имаше прекалено много скалоподи, прекалено много рани, прекалено много път. Всички щяха да умрат.
Точно като Санджи.
Точно като Ранди.
Точно като Мак.
Точно като Янсон.
Точно като Фриц.
Точно като Лашон.
Но тя нямаше да позволи това да е напразно. Изправи се и тръгна към висящата сфера. Погледът й бе съсредоточен и искреше от омраза. Тя разсеяно се опита да развърже въжето.
Конъл се втурна след нея.
— Вероника, не бива да се отдалечаваме от водата!
Хвана я за рамото, но тя отблъсна ръката му.
— Няма значение, Конъл. — Огледа камерата за това, което знаеше, че трябва да е тук. Ето го! Контролният панел. Беше същият като изображението на релефа в нишата.