— Ама не можеш да ме оставиш тук гол…
— Двайсет… деветнайсет… осемнайсет…
Паниката в очите на Ангъс проблесна с нова сила. Той побърза да свали костюма със здравата си ръка — съблече се, преди О’Дойл да стигне до пет.
— Сега се обърни — каза О’Дойл.
Ангъс започна да скимти. Гласът му премина в жален вой.
— Не можеш да ме убиеш! — Тялото му вече се обливаше в пот. — Нали направих, каквото ми каза.
— Обръщай се веднага!
Ангъс веднага се обърна с лице към стената и зачака ножът да се забие в тила или гърба му.
— Стой така — каза О’Дойл. — И не се обръщай, докато не ти кажа.
Грабна кул-стюма и отиде до Либранд. Започна да сваля нарязания й костюм, после просто го разкъса и го смъкна.
— Моментът май не е много подходящ да ме събличаш, а? — едва проговори тя. Лицето й бе покрито със спукани мехури. Усмихна му се със сухите си напукани устни. Очите й бяха премрежени от болка.
— Дръж се, скъпа — каза О’Дойл и захвърли настрани дрипите от кул-стюма й. — Само още няколко минути.
10:37
Кейла взе завоя. Стискаше автомата в ръка и в мъгливата светлина беше като блестяща гибел. Конъл безпомощно гледаше как се приближава. Без да продума, тя изстреля един куршум в крака му. Куршумът се отплесна в пищяла и излезе през прасеца. Всъщност отнесе половината прасец сред облак кървави пръски.
Прониза го неописуема болка, той изкрещя, пусна коляното си и хвана потъналия си в кръв крак.
— Крачето ли те боли? — попита Кейла и направи още няколко крачки към него. — Да не би да се обажда травмата от старата катастрофа? Стига игрички, Конъл. Може да го направим по два начина. Слушаш ли ме?
Конъл потисна вика си и примига да прогони сълзите, които напираха в очите му. Успя да кимне.
— Добре, добре — каза Кейла, в гласа й прозвуча уважение. — Куршум в крака и още можеш да слушаш. По-корав си, отколкото си мислех, Конъл. Признавам ти го.
— Майната ти — отвърна Конъл през зъби. — Да приключваме.
— Бързаш да умреш ли, Конъл? — Тя стоеше на безопасно разстояние. Бе насочила автомата към гърдите му. Светлината от каньона едва се процеждаше в огромната зала. Всичко бе обгърнато в сюрреалистичен здрач. — Не бързай чак толкова.
— Защо си тук?
— Боя се, че не си единственият ми клиент. Помислих си, че мога да продам информацията за твоята платинена мина за прилична сума. Но щом видях нападението над лагера и всичко това… — Тя махна с лявата си ръка към кораба. — Знаеш ли, всичко това може да ме върне в АНС.
— Атакували са лагера?
— Няма вече лагер — отговори Кейла. — Всички са мъртви.
Конъл отпусна глава назад към платинената решетка. Металът го опари и той я дръпна и стисна очи от болка — и физическа, и емоционална.
— Закъсня, Кейла.
— И защо?
— Защото доктор Рийвс ще гръмне всичко — изпъшка Конъл. — Според мен имаш около двайсет и пет минути живот… в най-добрия случай.
Кейла пристъпи напред и го изрита в простреляния крак. Конъл изкрещя. Усети как един от пръстите на дясната му ръка се счупи.
— Млъквай, Конъл! Нямам време за тия холивудски мелодрами и глупости! Нали не мислиш, че съм толкова тъпа, приятелче? Сигурно не.
Конъл не отговори. Не можеше да говори. Едва чуваше думите й от болка. Кейла измъкна от колана си Марко/Поло и погледна екрана. Устройството пиукаше слабо.
Лицето и се напрегна.
— Къде са другите? Къде са Либранд и О’Дойл? Трябвате ми всички. Как измами машината?
Конъл впери в нея очи, изпълнени с омраза. Не каза нищо. Трябваше да спечели време, да даде възможност на О’Дойл да се добере до повърхността.
— А, ясно — каза Кейла. Очите и зъбите й проблясваха демонски в полумрака. — Тази упоритост ти е вродена, така ли?
Остави автомата на земята и извади клещите. Започна да ги отваря и затваря бавно, така че Конъл да ги огледа добре.
— Обикновено почвам с кокалчетата и ги чупя едно по едно на двете ръце, но нямам време. — Коленичи до главата на Конъл. — Така че ще започна с тестисите ти. Първо ще смачкам левия, освен ако не ми кажеш това, което ми трябва, и то бързо.
Присвитите очи на Конъл се ококориха.
— Не ти харесва как звучи, а, приятелче? Е, макар да нямам топки, съм го правила и преди и изглежда адски болезнено.