Тя нагласи хладните клещи около кокалчето на кутрето на Хърбърт — там, където се съединяваше с дланта — и без да каже и дума, стисна с премерена сила. Чу се слабо пукване, сякаш клон се пречупва под тежестта на сняг. Хърбърт отметна глава и изпищя. По-точно — понечи да изпищи. С топката не се получаваше много добре.
Мятането му я накара да потръпне цялата. Кожата й сякаш се наелектризира, стана толкова чувствителна, че можеше да усети как полата й се плъзга по бедрата.
Хърбърт задърпа телта, но тя само се вряза по-дълбоко в кожата му. Спря да се съпротивлява, но продължи да се мъчи да изпищи. Трепереше от страх. Кейла дишаше накъсано. Усещаше кръвта в жилите си.
Погали го по главата. Знаеше от опит, че тези напъни за писъци не могат да се чуят навън. Той се разплака, пак опита да говори през кожената топка. Тя разпозна и тези думи.
— Защо ли? — повтори въпроса му Кейла, докато плъзгаше клещите към второто кокалче на кутрето. — ЕЙ сега ще ти кажа, сладурче.
И с озъбена усмивка смачка и това кокалче.
Хърбърт замята глава, приглушените му писъци изпълниха вана. Очите на Кейла заблестяха от удоволствие.
Тя преряза с клещите медната тел на китките му и го претърколи като парцалена кукла. Той посегна към гърлото й, но тя сложи край на опитите му за съпротива, като сграбчи и стисна счупения му пръст. Лицето му се сгърчи в агония. Кейла кротко върза ръцете му, този път отпред.
По лицето му се стичаха сълзи и сополи. Замъглените му очи я гледаха с безумно недоумение. За по-малко от десет минути той бе стигнал от среща в слънчев парк до това да се превърне в безпомощна измъчвана жертва.
Тя отново го възседна, после се пресегна и развърза кожената топка. Тя изскочи от устата му и увисна до лявата му буза — беше цялата олигавена.
— Моля те, спри! — извика той. — Моля те!
Кейла пак го погали по главата и избърса сълзите му.
— Трябват ми малко кирливи ризи на Сони Макгинес.
На лицето му се изписа объркване.
— Трябва да го изнудвам. Сигурна съм, че знаеш нещо, което мога да използвам.
— Да използваш? Изнудване? — заекна Хърбърт. — Аз… не знам нищо такова.
— По-добре ще е да се сетиш нещо — любезно каза Кейла. — Или ще ти премажа още някое пръстче.
Той се разтърси от ридания и изговори думите една по една, като рязко си поемаше дъх.
— Ти… шибана… ненормална… кучко!
Кейла вдигна клещите така, че да ги вижда ясно. Очите му се разшириха и той веднага млъкна.
— Чакай малко, дай ми секунда да помисля, става ли? Кълна се, ще се сетя нещо…
Кейла зачака — остави го да помисли. Гледаше го как яростно примигва, сякаш това щеше да ускори мислите му.
— Да — бързо каза той. — Преди Няколко години имаше една мина. Мината Йоргенсон. Сони я откри и я продаде, но тя не даде очаквания добив. Той сякаш знаеше, че ще стане така, но въпреки всичко я продаде…
Хърбърт дърдори още няколко минути като сломен мъж, който се моли за живота си. Раболепният му тон ласкаеше Кейла и изпълни тялото й с още по-голяма възбуда. Тя измъкна от чантата си тетрадка и записа информацията, като през цялото време се усмихваше. Точно това й трябваше.
Той дрънкаше и за новото откритие на Сони, като се опитваше да я накара да не хваща отново клещите. Думите „откритие за милиард“ погъделичкаха приятно ушите й.
Прибра тетрадката. След като приключеше с Хърб, щеше да пусне компютъра и да провери всички подробности. Конъл щеше да си получи информацията, и то в срок.
„По дяволите, добра съм си“.
Погали го още веднъж по косата, после седна зад волана. Погледна си часовника. Беше го хванала, натоварила, пречупила и получила информацията за по-малко от петнайсет минути. Не беше личен рекорд, но беше много близо.
Сивият ван се отдалечи от празната фабрика.
Отби зад кадилака на Хърбърт и сряза медната тел около краката и ръцете му. Подаде му бяла кърпа, за да почисти раните си. Като се изключеше счупеното кутре, имаше само леки порязвания на китките. В края на краищата беше чиста работа и нямаше да събуди подозрения, когато отидеше на лекар и измислеше някакво оправдание за кутрето.
Усмихна се — бе удържала на думата си и не бе пратила никого в инвалидна количка.
Отвори вана и му помогна да излезе. Раменете му се бяха свлекли, главата му бе наведена. Пречупен мъж, телом и духом. Напомни й за стар балон, провиснал и спаднал наполовина.