Сони отхапа солидно парче и попи малко сметана от брадата си със салфетката, пъхната под яката му. Задъвка замислено и отвърна на взора на Конъл. Бръчиците около очите му се присвиха от пакостлива усмивка.
— Петнайсет милиона. — Отново хапна от месото. Очакваше цифрата да шокира изпълнителния директор поне малко. Очите на Конъл не трепнаха.
— Може би ако притежавахте земята и правата върху полезните изкопаеми, щяхме да ви платим тази сума — отговори Конъл. — Но не притежавате нито едното, нито другото. А и двамата знаем, че ако се опитате да ги купите, веднага ще предложим по-висока цена и ще останете с пръст в устата. Хайде да не говорим за права и други юридически подробности. Адвокатите на „Земно ядро“ имат двайсетгодишен опит в случаи като този. Ще ви платим един милион.
Сони продължи да дъвче, но усети как гневът му се надига. Не усети малкото парченце рачешко, което се бе закачило на брадата му и подскачаше при всяка негова дума.
— Я слушай, кучи сине. Ще играем грубо, така ли? Ще отида в един куп други компании с това, което съм открил, и ще подпаля такова наддаване, че ще ти се прииска да се наведеш, да си хванеш глезените и да ме молиш да те подпра отзад. Искам петнайсет милиона й някой ще ми ги даде. Искаш мястото? Добре, тогава ще играеш по моите правила. Разправям се с такива като теб още отпреди да си се пръкнал на тоя свят.
— Нима? — каза Конъл. На устните му заигра усмивка. — Някак се съмнявам, че някога сте си имали работа точно с такъв като мен.
— Забрави, Къркланд. Ще се свържа с „Импала Платинум“ и „Стилуотър“ още утре сутринта. Много добре знам с какво разполагам и ще обявя търг за него. Единственият, който ще научи къде е мястото, ще е този, който плаща най-много, така че твоите приятели адвокатите няма да имат възможност да се намесят. Ако искаш да играеш, добре, но ще трябва да наддаваш както всички останали.
Конъл кимна, след това извади няколко листа от куфарчето си и ги бутна към Сони.
— Погледнете това, господин Макгинес. — Усмивката изчезна от устните му. — Ще разберете, че приятелят ви, господин Даркър, ни съдейства много. Спомняте ли си златното находище, което продадохте на минната кооперация „Йоргенсон“ през 1994-а? Нали се сещате, онова, за което взехте шестстотин и петдесет хиляди долара? И което се изчерпа само след месец?
— Не гарантирам находките си! — Сони размаха вилицата с набодена хапка пред лицето на Конъл. — Всички знаят, че плащат за място, това е! Работя така от двайсет и пет години.
— Да, разбира се, господин Макгинес — спокойно каза Конъл. — Но пред вас има изявление на господин Даркър, в което се казва, че сте знаели, че жилата е малка и че концентрацията на злато е твърде ниска, след като се обработят първите сто хиляди тона. Според господин Даркър сте знаели много добре, че мината няма стойност, но въпреки това сте я продали.
Сони се ококори и зяпна побеснял; малкото парченце рачешко още се клатеше несигурно на брадата му. От години търгуваше честно. Никога не бе прецакал никого. Хората осъзнаваха риска, когато купуваха от него място — местонахождение всъщност. Нищо не бе сигурно и това бе част от играта.
— Нищо такова не съм знаел, тъпанар такъв! — Сони рязко се изправи, столът му политна назад и падна на пода. Останалите гости на ресторанта му хвърлиха неодобрителни погледи. — Рудата, която намерих близо до повърхността, бе с много висока концентрация. Те се съгласиха с откритието и затова купиха мястото!
— Господин Даркър няма да се съгласи с вас в съда, след като предам тази информация на „Йоргенсон“, господин Макгинес.
Конъл запазваше безизразното си изражение; набръчканото лице на Сони издаваше убийствения му гняв. Сони знаеше, сега повече от всякога, че това откритие е най-голямото, бленуваната баснословна жила. Изнудването беше голям риск и обикновено никой не правеше такова нещо, освен ако наградата не си струваше. Беше ясно, че това е най-голямата находка в дългата кариера на Сони, а сега този недодялан кучи син с безизразно лице искаше да му го открадне.
Ако Сони бе с двайсет години по-млад, щеше да прекатури масата и да смачка носа на Конъл като зрял домат. Но тези дни бяха отминали. На шейсет и две той все още кръстосваше планините по-чевръсто от три пъти по-млад мъж, но свиванията вече не бяха за него.
— Господин Макгинес, моля ви, успокойте се — каза Конъл, на лицето му бе изписано разбиране. — Няма да използвам това срещу вас, освен ако не ме принудите. И двамата знаем, че е лъжа, но това няма значение. „Йоргенсон“ загуби милиони от тази сделка и ако решат, че сте знаели, че мината не струва, ще ви преследват докрай. Ще искат да ви използват за назидание. При вашето криминално досие знаете, че ще влезете в затвора. Вижте, нека си спестим реплики от сорта на „невинен съм“ и „обвинението няма да издържи“, защото и двамата знаем, че сте прецакан.