Джесъп отказа да коментира по-нататъшните си планове, което не е изненадващо, като се има предвид, че иска да запази мястото в тайна. Той работи там в продължение на три месеца и според слуховете е убил двама души, докато е защитавал мястото. Вече се сформират миньорски дружини, решени да изследват планината Уа-Уа за платинени залежи.
Уайрик ще изпрати телеграма, за да открие купувач на платината. Такова голямо количество ще докара прилична сума, но за разлика от златото, търсене на платина има само в метрополисите по източното крайбрежие. Уайрик даде авансово на Джесъп пари за екипировка, динамит и дървен материал за бъдещата мина под земята. Джесъп нае екип от десет човека за работа в мината.
Устата на Сони пресъхна.
— Четири килограма и половина? — каза Чо. — Това колко би струвало днес?
— Поне сто и трийсет хиляди.
Чо подсвирна. Сони запрелиства страниците. Като луда по сапунените сериали домакиня, вперила поглед в петъчния епизод, нямаше търпение да прочете за съкровището на Джесъп. Искаше да се върне при извора и сам да се заеме с промиване. Ако можеше да измъкне няколко кила пясък, особено преди Конъл да сложи ръка на терена…
Ентусиазмът му секна, когато прочете следващата статия с дата 30 ноември 1865 г. Историята за мината на Джесъп изведнъж се превърна от незначителна в новина от първа страница с големи крещящи заглавия.
От Стош Уитъндън
Изглежда, миньорската лудост миналата седмица се е отприщила и е взела повече от обичайните си жертви. Джебадая Джесъп е убил поне двама от собствените си хора. Осем са в неизвестност и се предполага, че също са мъртви.
Чък Уиренски от „Зърнени храни Чък“ пътувал както обикновено, за да достави провизии в мината на Джесъп. Намерил Джесъп да се скита в пустошта на около пет километра от мината.
„Джесъп непрекъснато бръщолевеше за някакви чудовища — каза Уиренски. — Каза, че тези демони били избили хората му. Имаше доста тежка рана от нож на ръката. И стискаше оня странен нож“.
Уиренски докара лудия в греда, където го пое шерифът Тейт. Тейт вкара Джесъп в затвора и замина с полицейски отряд към мината. Върна се тази сутрин и разказа ужасна история за убийства и лудост.
„Нямаше никакви чудовища, само мъртъвци — каза Тейт, когато пристигна. — Сигурно ги е убил Джесъп. Намерихме две тела. Били са накълцани, преди да избягат в пустинята, където са умрели“.
Тейт не е успял да намери лагера на Джесъп и сега предполага, че той просто е излъгал при регистрацията на периметъра, за да скрие мястото на мината си. Шерифът не е намерил нищо на регистрираното място, дори следа, че там изобщо е имало нещо. Уиренски отказва да пътува повече дотам, тъй като се страхува от индианско проклятие.
Авторът прилага скици на странния закривен нож. Ножът е от монолитно парче метал, с неизвестен производител.
На скицата бе изобразено странното оръжие, с което бяха извършени убийствата; два полумесеца, съединени в противоположните краища и леко раздалечени, така че ножът имаше формата на неясно заострено S. В средата на това S имаше отворен кръг, на мястото, където двата полумесеца се сливаха. Сони никога не бе виждал нещо подобно.
— Изглежда, на нашия човек малко му е захлопала дъската — каза Чо, докато четеше статията иззад рамото на Сони.
Историята шокира Сони, и то не заради убийствата. Разказите за убийства по време на златните трески бяха толкова обичайни, че в местните вестници обикновено се отбелязваха само с по един абзац. В някои градчета нещата бяха неконтролируеми до такава степен, че имаше поне по едно убийство седмично. Мъжете в мините извършваха убийства често — или за да защитят периметъра си, или просто защото полудяваха. Дългите месеци в пустинята, трескавото изтощително копаене, недостигът на храна и вода, отбиването на индиански нападения, а още по-често и на посегателствата на други миньори — всичко това често докарваше хората до ръба.