Може би.
Уморено разтърка очи. Успяваше да дремне само по три часа на ден. Спеше на походно легло в офиса си, далеч от бараките, далеч от всички в лагера. Дори се хранеше в офиса, далеч от смеха, който изпълваше столовата. Останал сам, се препъваше, към леглото към два-три през нощта. Понякога сънуваше Кори. Понякога не. И в двата случая рядко спеше добре.
Телефонът иззвъня.
— Къркланд слуша.
— Господин Къркланд, О’Дойл се обажда. На предния портал съм. Трябва да дойдете незабавно, сър.
— Какво става?
— Имаме посетители.
Конъл тръшна слушалката. Кипеше от раздразнение, докато излизаше от хладния офис в жежкия следобед. Веднага започна да се поти като блудница в църква. Видя зеления джип и охраната в отсрещната част на лагера, точно до главния портал. Малка групичка работници се бе скупчила да види какво става. Той забърза натам.
Берта Либранд бе сграбчила една гърчеща се жена в силна хватка. В пясъка се въргаляше овехтяла сламена шапка. Жената бе вързала косата си на опашка, но отвсякъде стърчаха руси кичури.
Другият нарушител, възпълен мъж, лежеше по лице върху капака на една тойота, а ръцете му бяха закопчани с белезници на гърба. Бе едър почти колкото О’Дойл, но пълен и безформен. О’Дойл наблюдаваше ставащото със загрижена усмивка, пистолетът му небрежно сочеше надолу.
— Какво става тук, господин О’Дойл? — попита Конъл.
Вместо него отговори Либранд:
— Тези хора се опитаха да нарушат границата, господин Къркланд. Казах им да почакат, но те настояха да влязат. Задържах ги, докато ви уведомим.
— Вие ли отговаряте за това място? — извика русокосата. Конъл погледна лицето й. Красиво, но сгърчено от ярост.
— Да, госпожо. Казвам се Конъл Къркланд.
— Тогава кажете на тази кучка да ни пусне веднага! Че такъв съдебен процес ще ви спретна…
Либранд затегна хватката си.
— Само се успокойте, госпожо. Ще изясним всичко.
Конъл изгледа продължително русата пленница, преди да проговори:
— Ако госпожица Либранд ви пусне, бихте ли се държали като добри гости, без да ходите никъде без наше разрешение?
Жената го погледна с омраза и безсилие. Очевидно бе свикнала тя да командва и хората да правят това, което иска от тях.
— Да — отговори тя и смекчи тона си, отстъпи с недоволна гримаса пред авторитета на Конъл. — Ще уважим правото ви на собственост. Просто исках да се видя с отговорника тук.
— Пусни ги — каза Конъл. Либранд освободи жената, след това внимателно отключи белезниците на мъжа и му помогна да се изправи. Конъл забеляза струйка кръв в ъгълчето на устата му. О’Дойл мълчаливо прибра беретата си в кобура и подаде на Конъл ключовете от колата на Санджи.
— Приемете моите извинения за това посрещане — каза Конъл. — Сигурен съм обаче, че госпожица Либранд съвсем ясно ви е помолила да спрете. Това е частна собственост. А сега мога ли да ви попитам какво търсите тук?
— Аз съм доктор Вероника Рийвс, а това е моят сътрудник доктор Санджи Хаак — хладно каза Вероника, приглади дрехите си и се наведе, за да вдигне шапката си. — Работя в Мичиганския университет, а доктор Хаак е от университета „Бригам Йънг“.
Титлите им изненадаха Конъл, но той още не им вярваше напълно. Ако други минни компании знаеха колко средства е вложила „Земно ядро“ в тази операция, биха направили всичко, за да разберат какво става. Конъл на два пъти бе използвал Кейла по този непочтен начин и я бе изпращал при конкурентни компании, за да научи колкото се може повече. За нещастие втория път тя бе натикала един служител на „Критъндин Майнс“ в инвалидна количка — завинаги.
Рийвс и Хаак може наистина да бяха професори, но докато не го докажеха, за Конъл си оставаха шпиони.
— Тук съм, защото разкопавате място от голямо значение за археологията — каза Вероника. — Искам да спрете с изкопните работи, докато не разберем какво има долу.
Резките й думи изненадаха Конъл.
— Боя се, че това е невъзможно, доктор Рийвс. Имаме доста кратък срок.
— Вие не разбирате — каза Вероника настойчиво. — Тук някъде има подземен град, вероятно голям комплекс от тунели. Това може би е една от най-ранните човешки цивилизации.
Откъде можеше да е разбрала за тунелите? Възможно ли бе да е изтекла информация? В такъв случай Конъл бе изправен пред много сериозни проблеми. Усети как гневът му се надига. Външно не даде признаци на избухване, но това продиктува действията му.