Мак го водеше през обезопасените места в мината, като непрекъснато се обръщаше, за да се увери, че е близо до него. Конъл се удивляваше на лекотата, с която австралиецът се движеше в каменните недра. Това бяха все дребни неща — как Мак не поглеждаше към земята, но въпреки това никога не стъпваше върху разклатен камък, как каската му седеше прилепнала към главата, докато тази на Конъл непрекъснато се свличаше независимо колко пъти я нагласяше.
— Внимавай къде стъпваш, Къркланд — каза Мак и гласът му отекна в грапавите каменни стени. — Тук няма много опора. Вертикалната галерия е точно отпред.
Миризма на газ и дизел изпълваше дългия тунел. Дълъг хоризонтален тунел — наречен хоризонтална галерия — водеше от входа към вертикалната галерия. Хоризонталната галерия се намираше на около седемдесет метра от лагера, дванадесет метра по-високо, така че наклонът бе доста стръмен.
Специални дизелови трактори, предназначени за мини, с височина метър и двайсет, пренасяха камъни, оборудване и припаси от и във вертикалната галерия. Мак бе проектирал галерията така, че да е съвсем близо до един естествен тунел. Щом достигнеха това ниво, друга къса хоризонтална галерия щеше да позволи на миньорите да влязат в подземния комплекс, който започваше на три километра под повърхността.
Стигнаха до пещерата на вертикалната галерия. Накъдето и да погледнеше Конъл, стените оставяха място точно колкото за оборудването. Имаше съвсем малко допълнително място. Това му напомни за разчупен орех, в който контурите на вътрешната страна на черупката напълно отразяват контурите на ядката.
— На каква дълбочина сме? — попита Конъл с тих, изпълнен с благоговение глас.
— Три хиляди метра — отговори Мак. — След ден ще можем да влезем в системата тунели.
Конъл надникна през ръба. По цялата дължина на галерията имаше силни светлини на всеки трийсет метра — блестяща редица гигантски перли, които се губеха в мрака. Галерията бе с широчина точно колкото да минава големият товарен асансьор — пет на пет метра. Гигантският подемен механизъм на асансьора се чернееше над отвора като паяк. Конъл го изгледа и се удиви на огромните макари стоманен кабел с дебелина два и половина сантиметра, макари, които бяха по-големи от ТИР. Налагаше се да са с такива размери, за да могат да свалят платформата от 30 квадратни метра на дъното на галерията. Голям въртящ се кран разчистваше платформата на асансьора, което позволяваше лазерната сонда да се спуска по същия кабел.
Изобретението на Ангъс използваше пулсиращ плазмен лазер, за да дълбае пръстен с диаметър три метра и половина. Лазерът приличаше на гигантска косачка с дължина седем метра и огромен ротор в средата. „Остриетата“ с дължина три метра и половина се състояха от 144 лазерни глави, като радиусът на лъча на всяка бе два сантиметра и половина. Зад остриетата имаше дълга вакуумпомпа (още едно от творенията на Ангъс). Роторът завърташе острието, контролираните от компютър лазери раздробяваха скалата на прах, а вакуумът изсмукваше пулверизирания варовик, преди да е повредил лазера.
Крайният резултат? Съвършено кръгла галерия със стени гладки като излят бетон.
Уоки-токито на Мак рязко изпука, той го откачи от колана си и натисна бутона за предаване.
— Хендрикс слуша.
— Мак, господин Къркланд с теб ли е? — изграчи някой.
— Да, Джери. Какво има?
— По-добре елате бързо в лагера — каза гласът съкрушено. — В лабораторията стана злополука. Господин Кул е ранен, а също и господин Райт.
Този път бе различно. И това не идваше само от телата. Идваше от самата планина. Тя навяваше чувство, може би емоция, която бе изцяло нейна. Мрачна емоция, която се стелеше по пръснатите камъни като покров над лицето на мъртвец. Вероника я бе почувствала от самото начало, но мислено я бе отпъдила пред трескавото въодушевление от проучването. Сега обаче сладкият вкус на откритието бе, вгорчен от находката им и мрачната гъделичкаща емоция изпълзя отгоре.
Масовите гробници не бяха нещо ново за нея. Те осейваха Серо Чалтел като гигантска шарка. Вероника бе правила разкопки на пет такива места, места, свързани с насилие и смърт. Повечето бяха много По-лоши от Уа-Уа, но този път това я порази по начин, който не бе очаквала.
Тя бе разярена.
Кланетата в Серо Чалтел бяха на далечни, странни, древни хора. Примитивни хора, които бяха умрели хиляди години, преди да се появи съвременната цивилизация.