— Значи рисунките са един вид обезобразяване?
— Не знам — отвърна Вероника. — Виждам много повтарящи се символи, както в резбата, така и в рисунките. Ако това са отделни култури, те все пак са сходни. Възможно е втората култура да е обединила елементи от предшественика си.
— Не виждам никакви повторения. — Санджи се бе въодушевил като ученик. — Покажи ми ги.
— Погледни тук — каза Вероника. — Виждаш ли този релеф на закръглено същество с пипала? Очевидно е някакъв бог или символ на божество. Ако се огледаш, ще го видиш навсякъде.
На лицето на Санджи се изписа разбиране.
— О, да! Виждал съм това изображение и на други места в пещерите. Щурам се насам-натам като глупав турист, но съм го виждал.
— Отстъпи няколко крачки назад до мен — каза Вероника. Отстъпиха назад, с лице към стената. Пред погледа им започна да изплува по-голямо изображение. Беше голямо, почти пет метра високо и малко по-широко. Плътни черни контури очертаваха фигури в яркочервено, оранжево и жълто.
На лицето на Санджи се изписа объркване, а после изведнъж разбиране, сякаш образът изкристализира. Тъмно оранжево покриваше кръглото тяло, а протегнатите ръце бяха в червено и жълто. Вероника поне предположи, че са ръце. Или пипала — нещо такова.
— Отново техният бог? — попита Санджи.
— Така предполагам — каза Вероника. — Или поне един от боговете им. Варварите може да са включили елементи на чалтелианската религия, но кой знае?
Тя знаеше, че липсва част от информацията. Нещо, което можеше да осмисли всичко това. Тази липсваща част необяснимо я тревожеше. Зачуди се дали умът й не е обладан от усойното чувство на ужас, което се бе просмукало в това място. Бе същото чувство, което бе изпитала и горе, но тук долу направо бе смазващо.
Санджи отиде до друго изображение, което бе привлякло интереса му. Вероника продължи да се взира в големия бог с пипалата. Ако наистина бе бог, тя можеше да разбере защо племето е толкова яростно и брутално. От изображението на стената лъхаше ярост и агресия. Ако това бе бог в пантеона на тези изгубени хора, той сигурно бе богът на войната.
Или може би богът на злото.
00:30
Конъл държеше табелката с треперещи ръце. Заля го ярост и замъгли ума му. Толкова силна и чиста ярост рядко го обземаше. Можеше да си спомни само още един път, в който се бе чувствал толкова крайно разярен — когато бе научил, че убиецът на жена му е бил ужасно пиян.
Табелката бе съвсем проста — малко тънко парче шперплат, не по-голямо от лист хартия. От долния й край стърчеше колче. На нея бе изрисувана като карикатура главата на малко човече, носът му надничаше над черта, зад която бе скрита останалата част от тялото му. Пръстите му също се показваха над чертата. Две безизразни черни точки символизираха очите. На гърба на табелката имаше просто послание.
„Килрой беше тук“.
— Къде намерихте това? — попита Конъл през зъби. Говореше тихо, за да не привлича вниманието на Вероника и Санджи. Те изследваха Пещерата с рисунките, а високият Лашон стоеше наблизо и се оглеждаше на всички страни за признаци на заплаха.
— Либранд я намери насред Пещерата с рисунките — каза О’Дойл. — Беше забита в пукнатина на пода.
— Някой друг видя ли я?
— Само Мак. Либранд ми я донесе веднага и аз я скрих.
— Има ли някаква вероятност някой от другите да я е сложил там, преди да дойдат Либранд и Мак?
— Разбира се, че е възможно, сър, но се съмнявам. Тя вървеше право напред и първа стигна Пещерата с рисунките. Въоръжена е и всички вървяха след нея, включително Мак.
— Възможно ли е Янсон да я е оставил тук?
О’Дойл се замисли над въпроса.
— Предполагам, че би могъл, но според картата на Ангъс нито един от тунелите в пропастта не води към Пещерата с рисунките. Освен това не би могъл да носи табелката — Мак щеше да я види. В тези костюми всъщност не може нищо да се скрие.
Конъл погледна собствения си яркожълт прилепнал кул-стюм. Стоеше му толкова плътно, че направо можеше да се разбере дали е обрязан. Хвърли поглед на О’Дойл, който приличаше на мускулест супергерой в своята тясна жълта премяна, на Хълк с бирено коремче. Да, Янсон не би могъл да скрие табелката от Мак. Някой беше изпреварил „Земно ядро“ в пещерите и този някой беше умник, който искаше Конъл да разбере, че е победен.