„Килрой беше тук“.
— Тази табелка е предупреждение — каза Конъл. — Знаете ли какво означава?
— Съюзническите сили са го виждали из цяла Европа, докато са освобождавали континента от нацистите през Втората световна война. Никой така и не разбрал чие дело е. Докато предните части изтласквали германците, този знак се появявал често. Някой е бил такъв шегобиец, че всъщност се е промъквал през вражеските редици и е рисувал графити.
О’Дойл погледна през рамо, за да се увери, че наблизо няма никой.
— Имам още нещо. — Посегна към чантата с мунициите и извади малък блед предмет.
На пръв поглед Конъл го помисли за камък или парче изсъхнала храна. После изведнъж разпозна какво е. Въпреки отвращението си успя да запази спокойствие.
Макар да бе изсушен, сякаш е бил пуснат в дехидрационна машина, това безспорно беше отрязан човешки палец.
Нокътят бе необичайно запазен. Точно зад нокътя обаче, там, където започваше първата става, палецът бе отрязан. По края бе полепнала мръсотия, пясък и дори едно малко камъче. През плътта се показваше парченце кост, мъртвешки бяла на слабата светлина.
— Къде намери това? — изсъска Конъл.
— В пропастта, където изчезна Янсон. — О’Дойл сключи пръсти на дръжката на автомата си. — Мисля, че е бил отсечен по време на борбата. Някой е убил Янсон и после е махнал тялото му.
— Трябва да изкараме всички на повърхността — каза Конъл, мъчеше се да говори спокойно. — Защо, по дяволите, вкарахте толкова хора долу?
— За да намерим Янсон — отговори О’Дойл, очите му шареха из пещерата. — Освен това казахте, че трябва възможно най-бързо да продължим към Плътната маса. Не се тревожете, господин Къркланд. Достатъчно въоръжени сме, а Либранд има специални инструкции да не изпуска миньорите от поглед.
Конъл го изгледа и изведнъж потръпна, защото осъзна нещо. Този човек искаше да стреля. По каквото и да е. По нещо, което можеше да е отговорно за това. О’Дойл искаше врагът да се покаже.
— Господин О’Дойл, къде са хората ни? На какво разстояние са от асансьора?
— Либранд, Мак и шестимата нови миньори изследват тунелите около пропастта — каза О’Дойл с отсечения си войнишки тон. — Бих предположил, че са на около двайсет и пет минути път от асансьора. Другите петима миньори от сутрешната смяна на Мак вероятно са вече там и чакат да се изкачат. Вие, Лашон, професорите и аз сме единствените в Пещерата с рисунките. Всички са тук, с изключение на Янсон.
Конъл бързо пресметна. Пещерата с рисунките бе на четирийсет и пет минути от асансьорната шахта, а групата на Мак бе по-близо до шахтата, само на двайсет и пет минути. Хората на Мак можеха да се върнат и да тръгнат нагоре, а после да пратят обратно асансьора точно когато Конъл и другите пристигнеха там. После все пак щеше да се наложи да чакат двайсет минути. Но ако имаше някаква опасност, поне хората на Мак щяха да се доберат до повърхността.
— Всички към асансьора — каза Конъл. — Веднага. Искам всичките ни хора да се приберат веднага.
Имаше нещо много нередно в тия тесни каменни тунели и инстинктът на Конъл му подсказваше, че ще става по-лошо.
00:32
Мак вървеше полуприведен, каската му току задираше каменния таван. Изследваха последния тунел, който тръгваше от пропастта, където бе изчезнал Янсон. Ядът на Мак бе примесен с изтощение — изчерпваха местата, където можеха да търсят.
— Как се справяте, господин Хендрикс? — попита Либранд. Тя се движеше плътно на стъпка зад него, изненадващо подвижна в тесните тунели. Фриц и още двама миньори вървяха зад нея.
— Не се тревожи — каза Мак, но в действителност мислите му бяха наистина тревожни.
трак-трак… трак
— Хей — каза Мак. — Чу ли?
— Чух — отвърна Либранд. — Какво е това?
Някъде пред тях нещо се движеше.
Ядът на Мак моментално се изпари и съсредоточената му мисъл се замени от празен поглед. Това, което видя, противоречеше на всичко познато. Намираха се на три километра под земята, за бога. Толкова надълбоко нямаше животни.
Но той го видя. Видя нещо да се движи.
Нещо, в което нямаше нищо човешко.
Думата паяк изплува в ума му, макар да нямаше време да преброи крайниците. Зърна го само за секунда, може би две, то само се мярна на светлината на лампата на каската му. Проблесна на светлината, като остави впечатлението, че е метално. Половинметров лъскав паяк.