— Изглежда, четат отляво надясно и отдолу нагоре. — Тя докосна една плочка, на която бе изобразен пипалат бог. Пръстите й хвърлиха странни сенки на светлината на лампата от каската й и пипалатият бог се изви, сякаш беше жив.
— Мисля, че четат чрез групиране — каза Санджи. — Така както ние използваме изречения, за да предадем една идея, те използват групи.
— Какво искаш да кажеш?
— Виждаш ли тази малка схематична линия около тези четири картини? — попита Санджи и посочи стената. Очите на Вероника се разшириха, когато видя множеството схематични линии, които свързваха кутийките в различни групи.
— А, видя значи — каза Санджи с усмивка. — Тези групирани картини разказват сложна историйка. Погледни първата картина. — Той посочи един пипалат бог, който стоеше на входа на пещера. — Виждаш ли облаците? Винаги, когато искат да изобразят повърхността, слагат облаци. А сега погледни следващата. — Той посочи един релеф вляво, прекрасна изработка на туземец с изпъкнали мускули и копие. Вероника проследи следващата група вляво — туземецът промушваше пипалатия бог с копието си. Следващата картина силно я смути. Три пипалати бога държаха характерните ножове с форма на полумесец и насичаха туземеца.
— Изглежда, са гадни копелета — каза Лашон.
Вероника разсеяно потърка брадичка.
— Значи тази история разказва какво се случва, ако се опълчиш на пипалатия бог.
Тримата насочиха лампите си към предпоследната картина. Виждаха се всички детайли: летяща във въздуха отсечена ръка, пипалатите богове, които размахваха ножовете, изражението на ужас и болка на лицето на туземеца. Последната плочка изобразяваше как пипалатите богове заравят останките на туземеца. Вероника се почувства така, сякаш някой я е ударил в стомаха.
— Това е наказание — каза тя. — Това се е случило на миньорите, както и в Серо Чалтел. Това е религията им. Някой въстава срещу племето и племето го заколва. Насичали са ги на парчета, а после са ги заравяли. Туземците са престъпили волята на боговете си. — Призля й от това откритие. Най-накрая си отговори на част от загадката, по която работеше от пет години — сега разбираше защо племената причиняваха такива опустошения.
— Значи това трябва да е някакъв техен закон — каза тя. — Чудя се какъв закон са нарушили Джесъп и миньорите?
— Това изглежда очевидно. — Санджи отиде до друг релеф. — Погледни тук, виждаш ли горните четири редици? Всички групи картини започва с туземец или животно на входа на пещера. А следващата картина, ги показва как се движат из пещерите.
Вероника проследи групите картини наляво — всяка показваше как пипалатите богове насичат на парчета туземеца или животното. Очите й обходиха стената, като изследваха „наказателните“ релефи. Много от тях се повтаряха; повечето бяха с туземци, вероятно индианци от племената юта или хопи, които се придвижваха из пещерите, преди да бъдат посечени.
— Значи е било светотатство да навлезеш в планината, ако не си част от племето — каза Санджи. — За такова нарушение наказанието е било смърт.
— Тръпки ме побиват — каза Лашон. — Планината е свещено място и всеки, който влезе в нея, го убиват. Помислете. Не сме ли и ние нарушители?
Никой не отговори.
О’Дойл дойде при тях с оръжие в ръка — Лашон застана нащрек — и каза с властен тон:
— Трябва да тръгваме. Веднага.
— Защо? — попита Вероника. — В момента сме насред изключително важно откритие.
— Връщаме се при асансьора възможно най-бързо — каза О’Дойл. — Тук е опасно и Конъл иска всички да се върнем при асансьорната шахта възможно най-бързо.
Вероника скръсти ръце.
— Е, изобщо не ме интересува какво е казал господин Къркланд! Не може просто да се разпорежда с нас. Не може да ни накара да се махнем оттук.
О’Дойл въздъхна уморено.
— Може би господин Къркланд не може да ви заповядва или да ви принуди. Но може да заповяда на мен. А мога да ви уверя, че аз мога да ви накарам да се подчините.
Тя понечи да възрази възмутено, но Санджи здраво я хвана за лакътя и я дръпна към тунела, който водеше към шахтата. Вероника го погледна, после погледна строгото лице на О’Дойл и затвори уста.
00:37
Цифрите танцуваха на монитора пред Катерина и Ахмед. Двамата се взираха озадачени в тях.
— Това е невъзможно — каза Ахмед.