Катерина поклати глава, не вярваше на очите си. Замисли се за момент над резултатите и какво би означавало, ако са точни. Това бе умопомрачаващо и напълно неприемливо.
— Колко време ни трябваше, за да проверим това уравнение? — попита Катерина.
— Трийсет и пет минути.
— Можем ли да го съкратим някак?
— Не — отговори Ахмед. — Ако смятаме, че резултатите са грешни, трябва да започнем да въвеждаме от нулата, ако предположим, че сме допуснали грешка някъде при въвеждането.
Катерина се замисли над тази възможност. Ако данните се окажеха точни, трябваше веднага да предупреди Конъл. Но това просто бе невъзможно. Нямаше начин данните да са верни. Имаше грешка. Трябваше да има грешка.
— Провери го пак — каза тя. — И този път дай да го направим както трябва.
01:01
Кейла тихо се промъкваше през сенките. Силният вятър навяваше пясък из лагера. Платнищата, които покриваха бараките, меко плющяха.
Тя коленичи до бараката на миньорите и очите й бавно проучиха района. Движеха се хора, но всички бяха заети със задачите си. Бяха тук толкова отдавна, че никой вече не си правеше труда да се оглежда — лагерът им беше познат.
Наблюдава още пет минути, после се промъкна до задния прозорец на бараката и надникна. Шестима миньори, спяха като заклани. Кейла се усмихна, изумена колко лесно се оказа всичко. Когато О’Дойл и Конъл ги нямаше, дисциплината значително се нарушаваше. Тя вероятно дори не би рискувала с тази екскурзия, ако О’Дойл не бе в тунелите. Скъпите кул-стюми на миньорите бяха хвърлени на пода или висяха на таблите на леглата.
Кейла изчака още няколко минути. Нищо не помръдваше. Тя бавно отвори задната врата на бараката и се шмугна вътре. Шестима спящи мъже. Можеше да ги убие всички, ако искаше да ги убие съвсем безшумно. Но не беше тук, за да убива.
Тихо взе един кул-стюм и се измъкна. Костюмът със сигурност щеше да им липсва. Този път О’Дойл можеше даже да претърси ридовете и да намери укритието й. Единствената информация, която й трябваше обаче, бе само да надникне в тунелите. След това щеше да я продаде на този, който плати най-много. Щеше да се опита да проникне в тунелите след няколко часа, към три или четири сутринта. Това щеше да е краят на мисията й. Ако можеше да проникне — добре; в противен случай пак щеше да се качи на ландроувъра и да изчезне оттук — още преди шест сутринта.
А няколко часа след това щеше да започне наддаването.
21.
Ахмед и Катерина умираха за сън, но пък вече знаеха, че не са допуснали грешка. Два пъти бяха проверили цифрите и втория път уравнението даде същите резултати.
— Майко мила — успя да промълви Катерина.
— Да — тихо отвърна Ахмед, очите му бяха вперени в екрана. — Майко мила.
В това нямаше логика. Никаква логика. Но не в това беше въпросът. Защо или как всъщност нямаше значение. Беше очевидно кога — и трябваше незабавно да се предприеме нещо.
Катерина хукна навън, Ахмед тичаше след нея. Умората им сякаш се изпари. Тя изкрещя на един от пазачите да им докара джип. Скочиха в него и отпрашиха към входа на галерията. Щяха да им трябват поне двайсет минути, за да стигнат дотам, включително да се изкачат пеша по склона. В хоризонталната галерия имаше телефонна връзка с асансьорната шахта и това бе единственият начин да се свържат с Конъл.
Катерина грабна уоки-токито на шофьора и изпрати съобщение на пазача на входа. Надяваше се, че той ще успее да предаде съобщението навреме.
01:19
Кейла видя как двамата учени изскочиха от лабораторията, метнаха се на джипа и отпрашиха към мината. Поведението им говореше, че нещо много се е объркало. Тя засече съобщението им до пазача на входа на галерията. Катерина Хейс искаше всички да излязат от мината веднага. Но защо? Срутване? Подземни води? Отровен газ? Не знаеше. Не можеше да засече сигнали от мината, защото използваха пряка телефонна линия. Не знаеше какво става в планината.
Но историята определено ставаше интересна.
01:21
Въпреки бавния ход на Санджи уморената група на Конъл стигна асансьорната шахта само за четирийсет минути. Конъл застина, когато видя, че Либранд не е сама, а с Мак и Фриц Шъруд.
Мак лежеше изтощен в прахта. Приличаше на жертва на бомбен атентат, но не бе пуснал автомата. Фриц се беше опрял на ръба на асансьорната шахта. Лицето му бе пепеляво.