01:28
Катерина и Ахмед едва си поемаха дъх.
Краткият път до галерията бе изморителен, но се понасяше. Тичането нагоре по склона обаче бе нещо съвсем различно.
Когато стигнаха, Кук й подаде телефона. Конъл вече беше на връзка. Първата група миньори тъкмо излизаше от галерията, а асансьорът вече тръгваше надолу.
— Господин Къркланд!
— Какво ново, доктор Хейс?
— Боже мой! Изведете всички оттам! Веднага!
— Точно това правим, доктор Хейс, но асансьорът не може да се движи по-бързо. Успокойте се и ми кажете какво става.
Катерина приклекна, пое дълбоко дъх и се опита да успокои стомаха си.
— Аномалиите, за които говорихме. Спомняте ли си?
— Разбира се.
— Е, имаше още една, откакто слязохте долу. С Ахмед проверихме някои измервания. Времето между епицентровете и отчетите съответства на данните за прокопаване на тунели през съответните скални пластове. Почти сме сигурни, че аномалиите са срутвания, причинени от взривове и падане на скален материал. Пътят води право към върха на шахтата! Няма съмнение, че не е естествено явление!
— Повторете, за да съм сигурен, че съм ви разбрал добре, доктор Хейс. И този път на нормален език.
Катерина пак пое дъх и след миг каза:
— Срутванията не са естествени. Някой прокопава тунел право към шахтата.
01:30
Конъл скупчи Мак, Вероника, Санджи и Фриц до ръба на асансьорната платформа. Вероника и Санджи стояха нервно, Мак и Фриц просто, лежаха в прахта, Фриц бе заспал дълбоко и очевидно не се тревожеше за скорошното си уволнение. Конъл не можеше да ги вини: те бяха прекарали повече от дванайсет часа в горещите тунели в пълзене, катерене и търсене.
О’Дойл, Либранд и Лащон стояха на шест метра навътре в тунела, с гръб един към друг и с готови за стрелба оръжия. Блокираха всякакъв достъп от пещерата към асансьора.
— Конъл — високо се обади Вероника. — Бихте ли ни казали какво по дяволите става?
Явно вече не държеше да са на „ти“.
— Вероятно нищо, доктор Рийвс — отвърна Конъл и погледна асансьорната шахта, после часовника си — за десети път през последните две минути.
— Нищо? О, тогава може би ще ми кажете защо са тези въоръжени с автомати пазачи?
Конъл въздъхна. По-добре беше да им каже, и без това щяха да разберат.
— Както вече знаете, един миньор, Брайън Янсон, изчезна. Имаме основание да вярваме, че тук долу има още, някой. Този някой може да е ранил или дори убил Янсон. Трябва да изведем всички на повърхността веднага.
Вероника не отговори нищо. Може би изведнъж осъзна колко опасна може да се окаже ситуацията. На три километра под земята — и само един изход. Веднъж и тя да спре да приказва, отбеляза Конъл.
Шумът от асансьора вече бе по-силен — звук, който обещаваше безопасност. Конъл пак провери часовника си, после отново погледна в асансьорната шахта. Стори му се, че вижда дъното на асансьора високо горе.
01:32
Катерина, Ахмед и Кук тичаха към шахтата. Краката на Катерина протестираха, дъхът й излизаше на изгарящи пресекулки — да, трябваше да влезе във форма, щом всичко това приключеше. Бе прекарала твърде много време на дупето си в лабораторията.
Усети тътена, преди да чуе ужасния стържещ звук на падащи камъни. Опита се да спре, но земята под краката й се люшна и тя падна. Остра болка я прониза в коляното. Вдигна глава и видя, че Ахмед тромаво се изправя. Кук й помогна да стане и отново се втурнаха напред.
В галерията отпред се понесоха странни шумове, като от удряне на метал и камък. Идваха към тях. Чуха се и други шумове, които тя не можеше да определи точно, но които смразиха душата й. Ако вече не се бе затичала напред с другите, щеше да се обърне и да се затича обратно.
Това щеше да е най-умното нещо в живота й.