Выбрать главу

Приличаха на плътна светеща медицинска топка с пипала. Три отдолу се движеха като крака, а три отгоре приличаха досущ на ръце. Горните пипала — ръцете, държаха дълги, странно закривени метален предмети, очевидно някакви ножове.

Тя онемя. Всъщност направо не можеше да мисли, докато ги наблюдаваше как удариха лагера като приливна вълна. Първият пазач едва успя да ги види и изстреля само един откос. В следващия миг те бяха върху него, кълцаха, сечаха и разкъсваха.

Изстрелите му предупредиха останалите пазачи и единият пусна централната аларма. Всички лампи в лагера светнаха отведнъж, зави сирена. Другите пазачи побягнаха с оръжия в ръце към мястото, откъдето се бяха чули изстрелите.

Пазачът, който бе пуснал алармата, зави иззад лабораторията точно когато четири от лъскавите диплещи се същества стигнаха сградата. Той се вторачи в тях и замръзна. Движеха се толкова бързо, че дори не успя да стреля. Нароиха се отгоре му като пирани и го скриха от погледа й. Във въздуха се разхвърчаха части от тялото му, пръски кръв оплискаха в яркочервено белите стени.

01:45

От позицията си на главния портал Чо в ужас наблюдаваше как отвратителните лъскави същества насичат Франк Хъчинс на парчета и как кръвта му оплисква белите стени на лабораторията.

„Демоните на Джесъп — помисли той толкова ясно, че чак му се стори странно предвид безумието, което танцуваше пред очите му. — В крайна, сметка не е бил луд — те съществуват“.

Главният портал бе най-отдалечената точка на лагера от мината. Чо се бе скрил зад един голям камък и потръпваше от начина, по който съществата осветяваха нощта и пулсираха като някакви извратени лигави коледни лампички. От начина, по който се движеха, като река, сякаш нямаха кости; не приличаха на нито едно същество, което бе виждал, като се изключи може би медузата или голия охлюв.

Сирената виеше. Чо чакаше и се надяваше да се случи някакво чудо и Франк да излезе жив изпод ужасния куп демони. Кръвта се лееше. Чо гледаше в нямо страхопочитание как един от краката на Франк тупна на пясъка.

„Господи! Франк!“

Натисна спусъка. Демоните се загърчиха в смъртни мъки, западаха на безжизнени купчини.

Стотици същества вилнееха из лагера. Странният конфликт вече бе приключил. Кратката схватка на Чо свърши бързо. Той се обърна и побягна през портала към пътя по склона.

Няколко проблясъка в червено, жълто и оранжево му подсказаха, че зад него има нещо. Хвърли поглед през рамо, без да спира, но не можа да види добре.

Обърна се и затича обратно, стреляше с автомата. С крясък изпразни целия пълнител в блестящото същество, но то продължаваше към него. Изстреля лъскавото си пипало и нещо метално профуча във въздуха. Чо се наведе, но усети режеща болка в рамото.

Автоматът му бе празен. Спусъкът щракаше безполезно. Съществото напредваше, бе само на три метра от него. Чо извади 45-калибровия си пистолет с перлена дръжка и натисна спусъка три пъти — изстреля целия пълнител. Уцели с всичките куршуми. Каквото и да бе това същество, то се свлече в безжизнена купчина на песъчливата земя и светлината му изгасна. Остана само безгръбначно сиво тяло. Той се обърна и побягна още преди съществото да спре да потрепва.

Успя да измине само сто и осемдесет метра, преди да му причернее. Забави ход и погледна рамото си — цялата му ръка бе в кръв, проблясваше на лунната светлина. Той се препъна, падна на земята. Главата му се удари в един камък.

01:47

Те се тълпяха из лагера, изливаха се около сградите. Писъци, мъжки и женски, изпълниха нощния въздух наравно със странните звуци, които издаваха съществата. Странни, гневни, агресивни звуци. Бегло напомниха на Кейла на скърцащи гуми върху нагорещен асфалт, но с много по-различни тонове и височини.

Вратата на бараката на охраната се отвори. Пазачите, които не бяха на пост, се бяха събудили и откриха стрелба. Затичаха се към прииждащата сган, като непрекъснато стреляха. В далечните кътчета на ума на Кейла пробяга изненада, че съществата можеха да бъдат уцелени, да кървят и да се свличат на земята. Нещо прелетя във въздуха и пръсна главата на един пазач като презрял пъпеш. Той падна, тялото му потрепери в смъртна агония.