Заля я радост. Тя включи обезопасеното устройство за комуникация и пусна заглушаване на всички честоти. Програмира го да прекъсва заглушаването на всеки четвърт час и да сканира всички честоти за пет секунди — ако някой бе успял да избяга от лагера, вероятно щеше да се обади за помощ. Но тя трябваше да се увери, че никой не се е измъкнал, та внезапно роденият й план да може да проработи.
Четвърта книга:
Тунелите
22.
Тънък слой прах се издигаше в замрелия въздух и сякаш по силата на някаква магия не се подчиняваше на гравитацията. Щом някой се покашляше, а това ставаше често, прахът се извиваше на кълбета. Единствената светлина идваше от лампите на каските им. Срутването бе отрязало електричеството. Лъчите на лампите шареха из прашния тунел в плах опит да пробият безкрайния ненаситен мрак.
На стотина метра от дъното на шахтата групата се опитваше да се справи със ситуацията. Седяха мълчаливо и чакаха Мак да се върне от оглед на разбитата шахта. О’Дойл бе настоял Конъл, Вероника и Санджи да изчакат настрани под зоркия поглед на Либранд, докато той и Мак претърсят отломките за Фриц и Лашон. Докато чакаха, всички заспаха от изтощение. Всички с изключение на Либранд, която стоеше изправена и методично обхождаше с поглед тунела.
Щом чу, че Мак и О’Дойл се връщат, Либранд събуди другите. Конъл се чувстваше така, сякаш го е блъснал камион. Примигна, за да прогони съня, и се изправи.
Мак вървеше към тях, О’Дойл крачеше до него с готов за стрелба автомат. Всички се обърнаха към тях с надежда. О’Дойл бавно поклати глава и на лицето му се изписа огорчена гримаса.
— Видя ли ги? — попита Санджи.
Мак кимна и каза:
— Лашон и Фриц са мъртви. Не са имали никакъв шанс.
Възцари се тишина. Някой се закашля и вдигна облак прах.
Конъл стисна очи. Още двама мъртви. Трима души бяха загинали заради неговата фиксидея. Какво щеше да си помисли Кори за него? Искаше да се свие на кълбо и да умре. Или да захапе дулото на автомата и просто да дръпне спусъка. Но попита високо:
— В какво състояние е шахтата?
— Затънали сме до гуша, Къркланд — отвърна Мак.
— Има големи поражения. Ако се съди от камарата камъни около шахтата, са затрупани поне трийсет метра. Може и да са повече, много повече — невъзможно е да се разбере.
— Какво означава това? — попита Вероника. — Колко време ще им трябва, за да ни измъкнат?
— Откъде да ни измъкнат, професоре? — попита Мак. — Без асансьора не могат да разчистят камъните от шахтата. Из пещерата намерих пръснати части — някои са от основния подемен механизъм. Не е паднала само платформата, а цялото проклето нещо.
— Колко време ще трябва, за да се поправи? — попита Вероника; в погледа и гласа й се прокрадна страх.
— С какво да се поправи? — отговори на въпроса й с въпрос Мак. — Горе имат резервни части, но целият товарен механизъм е паднал. Не могат да почнат да правят нов от нулата. Дори да се обадят в „Земно ядро“, за да докарат нов механизъм, ще трябва поне ден, за да се достави, още един ден, за да дойде тук, ако хеликоптерът лети без почивка, и след това най-малко ден, за да се монтира и да се започне разчистването на камъните. Оттам нататък всичко зависи от това колко камъни трябва да се разчистят.
Вероника сведе очи и светлината от лампата на каската й очерта кръг в праха в краката й.
Мак продължи:
— Това е само в случай, че могат да монтират нов асансьор, в което се съмнявам. Ако целият подемен механизъм е паднал, най-вероятно е паднала и голяма част от тавана на шахтата. Ще трябва да разчистят и него. В зависимост от пораженията в най-добрия случай ще трябват ден-два, за да се подготви районът и да се стабилизира за монтиране на механизма. След това ще трябва да изчистят камъните, които блокират шахтата. Не забравяйте, че самата шахта сигурно е нестабилна от сблъсъка с асансьора, така че ще трябва да внимават, за да не я срутят още повече. Това вероятно ще ги забави до скорост трийсет метра на ден. — Мак свали каската и избърса капчиците пот от челото си. Пое дълбоко дъх или поне се опита, но остро се закашля. Във въздуха затанцуваха облачета прах. Той отново нахлупи каската и заключи: — В най-добрия случай ни чака седмица тук долу.
— А в най-лошия? — попита Санджи.
Мак се загледа в тунела, неспособен да погледне другите в очите.