Сони бе изненадан, че някой е успял да се измъкне от лагера. Бе очаквал, че Погребалната могила ще е съвсем безпощадна. Беше се отдалечил само на три километра, когато чу ехтежа на изстрелите, експлозиите и алармата в свежия нощен въздух.
Какво изобщо бе станало там? В първия момент не обърна внимание на тази мисъл и успя да измине още осемстотин метра. Но любопитството не го оставяше на мира. Какво се бе случило в Погребалната могила, за да се разбуди и да започне да убива хора? Дали демоните на Джесъп бяха истински? Оная пещерна рисунка с примитивно слънце, което изобщо не беше слънце — така ли изглеждаха демоните на Джесъп? Сони тръгна обратно, като се проклинаше за това. Върна се по стъпките си на километър и половина от лагера.
Или по-точно на километър и половина от това, което беше останало от лагера. С бинокъла видя единствено няколко струйки черен дим, няколко парчета ламарина, които стърчаха от пясъка, и бетонните основи на резервоара за гориво. Мястото буквално бе изравнено със земята. Сякаш Погребалната могила бе оживяла и бе погълнала целия лагер.
Беше се измъкнал точно навреме. Сега „Земно ядро“ бе поредната графа в историята на Погребалната могила и щеше да се помни наред с Джебадая Джесъп и Самюъл Дж. Андерсън.
Сони за втори път обърна гръб на лагера и тръгна на север към шосе 21. Беше само на трийсет-четирийсет минути пеша от мястото, където се намираше Чо. Не го бе забелязал при разрушаването на лагера, вероятно защото се бе насочил на запад към Милфорд, а Чо очевидно бе тръгнал на север към шосе 21. Сони се развълнува от мисълта, че Чо е още жив — не само защото го харесваше, а и защото можеше да му разкаже какво се е случило в лагера на „Земно ядро“.
Нещо в разговора на Чо с оная жена обаче го тревожеше. Щом тя каза на Чо, че тръгва, и приключи разговора, странното пукане отново се появи. Имаше нещо нередно в тая работа.
Обърка се и погледна към Погребалната могила, която гордо се извисяваше сред веригата Уа-Уа. Беше само на три километра северозападно от Чо. Ако на тази жена действително й трябваха само двайсет минути, щеше да стигне там преди Сони. Но пък щеше да го спаси. Сони се зачуди защо ли интуицията натрапчиво му подсказва, че Чо е в опасност.
Въздъхна и тръгна на север към Килн Спринг.
15:34
Конъл тичаше полуприведен в ниския тунел. Стигна разклонението малко преди Вероника, Санджи и Мак. Либранд и О’Дойл бяха насочили оръжията си към сребристата буболечка. Тя висеше от тавана, привидно неподвижна. Само една клиновидна издатина се насочи към Конъл, щом той се появи в разклонението. Конъл застина и се вгледа в съществото, което сякаш отвърна на взора му. Стори му се, че прилича повече на съвременно произведение на изкуството, отколкото на машина или буболечка.
Вероника и Санджи го настигнаха. Внезапната им поява сякаш изплаши буболечката тя леко, но отривисто се размърда, сякаш се подготвяше да се защитава. Зад учените се появи и Мак. Очевидно бяха прекалено много за вкуса на сребристата буболечка.
Без предупреждение тя падна от тавана — или може би скочи, тъй като за миг се озова на земята. Приземи се на крака. Конъл не бе сигурен дали се бе преобърнала, или просто разгъна краката си на обратно. Побягна толкова бързо, че сребристите й очертания се размиха, и изчезна в тъмния тунел.
Стояха мълчаливо няколко мига, без да знаят какво да мислят и какво да кажат. Всички разбираха, че ситуацията изведнъж се е променила, макар да не знаеха какво точно означава това.
Вероника се обади първа.
— Какво беше това, по дяволите? — Никой не отговори. — Искам да кажа, приличаше на машина, но как само побягна.
Ушите им се изпълниха с невъобразимата тишина на пещерите. Никой не помръдваше, като се изключеше мятането на погледи към всяко тъмно кътче. Всички се оглеждаха за сребристи проблясъци.
Конъл тихо проговори:
— Най-напред да уточним: някой виждал ли е нещо подобно? Като изключим филмите?
— Виждал съм част от безпилотната изследователска техника на НАСА — отвърна Мак. — На една конференция за бъдещето на минното дело. Изследователските роботи бяха с подобен вид на насекоми, но много по-големи. Разработени са за безпилотни експедиции на Марс, но изобщо не се движат по този начин. Вървят като костенурки и приличат на истински машини. — Не беше нужно да обяснява: сребристата буболечка се движеше като живо същество, сякаш наистина бе жива.