— Защо?
Кейла отстъпи назад и извади пистолета.
— Защото си помислих, че ще ме прецакаш, лайно такова.
Чо веднага посегна към своя пистолет, но не бе достатъчно бърз.
Кейла стреля три пъти. Всички куршуми попаднаха в гърдите на Чо. Той се килна към колата, завъртя се и падна по лице.
Тя се усмихна и насочи пистолета към главата му.
Дръпна спусъка още два пъти.
16:01
Сони усети как по езика му полепва прах и установи, че е зяпнал. Тя го бе убила!
Просто ей така. Като едното нищо. Беше му пръснала мозъка по целия прашен път. Не беше честно. Чо бе успял да се измъкне от лагера, бе избягал от това, което бе помело всички останали, каквото и да бе то. А тя просто го бе убила.
„Ще си платиш за това, кучко — помисли Сони. — Не знам как, но ще те накарам да си платиш“.
Коя беше тя и какво правеше тук? Любопитството на Сони се разгоря почти колкото яростта му. Той преглътна, обърна гръб на мъртвия Чо и отново се отправи към шосе номер 21, което бе на около пет километра. Щеше да стигне за около час, да се опита да намери помощ и може би да хване кола на стоп до Милфорд и да съобщи на щатската полиция.
После размисли и реши да не излиза на пътя. Не се знаеше кога тази побъркана кучка може да се появи пак. Щеше да прекоси долината Уа-Уа и да се насочи към някоя от десетките мини, пръснати из планината Сан Франциско. Тя беше доста далече — щеше да стигне най-рано два часа след полунощ.
Изведнъж спря. Знаеше, че това място струва милиарди. Знаеше, че Конъл го пази в тайна, но останалите в „Земно ядро“ трябваше да научат какво става. Нямаше да оставят находка като Погребалната могила да им се изплъзне. Лагерът беше заличен. Колко време трябваше да мине, преди корпорацията да изпрати отряд за разследване и да се погрижи за инвестицията?
Внезапно осъзна, че в два след полунощ може да е твърде късно. Ако той знаеше, че „Земно ядро“ скоро ще изпрати отряд, значи жената, която бе убила Чо, също го знаеше. Може би точно затова го бе убила, за да не се обади за помощ.
Беше го убила, за да спечели време.
Да спечели време за какво? Не можеше да извлече кой знае колко руда от планината, преди да се появят хората на „Земно ядро“. Поне не толкова, че да си заслужава да убие човек. Тя не можеше да извлича руда сама, а той не бе видял никой друг сред развалините на лагера.
Щом не можеше да извлече съкровището от мината сама, какво можеше да е толкова важно, че да убие Чо и всички оцелели, които може би бе открила? Уоки-токито продължаваше да пука — още не можеше да се обади за помощ. Щеше да стигне планината Сан Франциско след десет часа. Ако извикаше местната полиция и щатската също, те щяха да дойдат най-рано утре следобед.
Дотогава тя щеше да изчезне. Така както бе сигурен, че Погребалната могила означава смърт, знаеше, че тя ще изчезне. Можеше никога да не разбере какво е намислила или какво е било толкова важно, за да убие Чо. Тя нямаше да се появи повече.
Стисна юмруци и изръмжа. Знаеше какво трябва да направи. Можеше да продължи към планината Сан Франциско, но рано или късно щеше да се върне. Ако се отдалечеше, само щеше да загуби време.
Изплю тютюна, който дъвчеше, и глътна глътка вода от манерката. Лапна нова порция тютюн и тръгна към Погребалната могила.
25.
Мак и Либранд се придвижваха напред. През повечето време пълзяха, а през останалото вървяха приведени. Мускулите на Мак протестираха. Умората вече си казваше своето. Трябваше му доста повече от половин час сън, и то скоро.
— Чуваш ли нещо? — обади се Либранд зад него.
От думите й по гърба му полазиха мравки. Дъхът му замря, докато се ослушваше за тракането на сребриста буболечка. Но не чу нищо такова, а нисък ехтящ тътен.
— Какво е това? — попита Либранд. — Като шум от раковина, като си я долепиш до ухото.
— Да, на такова прилича — отвърна Мак. Заприлича му обаче и на още нещо, нещо, което бе чувал, но не можеше да се сети. Измъкна картата от колана си и се загледа в обърканата плетеница от тунели и пещери. На 300 метра напред имаше голям тунел — по-голям от повечето останали.
— Мисля, че почти стигнахме — каза Мак. — Пред нас има голям тунел, който води право към Плътната, маса. През останалата част от пътя ще можем да вървим изправени.