— Още нищо не е сигурно. Приемете го само като най-реална възможност!
— А моята Банка?
— Ето затова ви извиках… Мислех как да разговарям, преди да се видим. Как ще реагирате… Вие сте наш дългогодишен партньор! И аз не исках да ви наскърбя. Сега, като ви срещнах и имам вече лично впечатление, стигнах до извода, че трябва да говоря направо! Вие сте от хората, които понасят истината.
След дълга пауза старият банкер с мъка проговори:
— Това окончателно решение ли е?
— За добро или за зло, но е решение на ръководството. Едва ли ще облекча болката ви, ако кажа, че не мина без борба.
Скарлатов погледна Тюретини. Да, този човек се бе борил да запази банката му.
— Благодаря ви, господин Тюретини.
— Ще ми позволите ли да продължа нататък?
Старият банкер кимна с глава.
— Е, добре. Напълно съм съгласен с вашите изводи за значението на малката банка в малка страна, свързана с голяма банка на голяма страна. И аз смятам, че вашата трябва да остане, нещо повече — да засили своята дейност!
— Не ви разбирам добре…
— Новата банка в България с нищо няма да бъде свързана с вашата! Тя остава напълно самостоятелна. Вашата е също самостоятелна и направо ще бъде свързана с управата на Пари Ба. В работата ви няма да се намесват нито Дет Пюблик, нито респективно Бускѐ. Желателно е колкото се може по-малко да се афишира тази наша директна връзка. Сега разбрахте ли?
— Остава ли моята Банка при същите условия?
— И нещо повече! Ние решихме да подсилим авоарите на Банката Ви на първо време с десет милиона.
— Франка или лева?
— Франка, и то в злато! По техническите подробности ще изпратя специален човек. Освен това в новия заем и в доставките ще участва и Вашата банка. Смятаме част от военните поръчки да минат чрез Вашето посредничество.
— А ще мога ли да разполагам с тия десет милиона?
— Не съвсем, господин Скарлатов.
— Как да разбирам?
— Оставяме ги като резерв. Светът е колело и то се върти. Не знаем утре в каква ситуация ще се озовем. Част от тия пари, разбира се, ще останат за работата Ви, но малка част. С по-голямата ще се разпореждаме ние чрез Вашето посредничество.
— Разбрах. Нещо като таен фонд.
— Вашият Княз, доколкото ми е известно, харчи много и обича златото.
Старият банкер погледна усмихнатото лице на Тюретини.
— Трябва да се внимава — каза банкерът. — Никога да не се задоволява напълно, защото апетитът му расте.
— Ето това оставяме на Вас, господин Скарлатов! А сега искам да чуя Вашето мнение!
Старият банкер помисли за последен път и реши. Условията бяха много по-добри, отколкото бе очаквал. Той запазваше всичко.
— По принцип съм съгласен.
— Отлично, господин Скарлатов! Още като Ви видях, знаех, че ще се разберем като мъже. Сега мога да Ви кажа, че с удоволствие четох Вашите писма и доклади. Научих твърде много от тях. Те ми помогнаха да уточня някои идеи за себе си. И тия идеи съм решил да ги провеждам. Ще мога ли и за в бъдеще да разчитам на Вашите съвети?
Банкерът кимна с глава.
— Трудно ли ще Ви бъде да изпращате по един доклад месечно с пълен финансов и политически обзор?
— Ще се постарая.
— Естествено доклада ще изпращате по мой специален куриер, когото ще познаваме само аз и Вие!
— Съгласен.
Настъпи пауза. После Тюретини каза:
— Господин Скарлатов. Бих Ви помолил да спрете кампанията в печата срещу заема и Бускѐ.
В първия момент Скарлатов искаше да отрече своето участие, но като срещна проницателните очи на Тюретини, реши, че не си струва, и каза истината:
— Бъдете спокоен! От утре ще се разпоредя. Но сами разбирате, че не мога да повлияя на немците и австрийците.
— На откровеността с откровеност. Сега ще Ви издам една тайна… Ние се разбрахме с немската група и с Круп.
— Така и предполагах.
— Вие сте много умен човек, господин Скарлатов. А сега един последен въпрос. Можете и да не отговаряте.
Скарлатов разбра, че това е може би най-важният въпрос тази вечер, и събра всичките си сили.
— Предложиха ли Ви немските финансови кръгове да премине Вашата Банка при тях?
— Да, предложиха ми.
— Какъв беше Вашият отговор?
— Нито да, нито не. Аз трябваше да оставя някаква вратичка зад себе си.
— А ако тази вечер разговорът ни завършеше със скъсване, какво щяхте да предприемете?