— Тогава може би знаете, че идвам за сделка.
— Сделка? Тя ще бъде уредена от моите подчинени. Жалка сделка, нищожна!…
Борис и не попита дали говорят за една и съща работа. Чак сега той се приближи и остави на масичката до камината списъка на оръжието.
— Благодаря ви…
Двамата продължиха да стоят прави около огъня.
— Вие мислите сериозно, че няколко хиляди франка значат нещо за мене? Аз ви повиках с мисълта си, за да ме изслушате!… Ние, избраниците, движим човешката история, ние я правим. Какво са Наполеон, Александър Цезар… Наши подчинени, които ние караме да изпълнят волята ни. Ето аз продавам оръжие на някакви жалки терористи. Те вършат своето дело и се сблъскват със слугите на турската империя. Но това, че се бият с модерно оръжие от мен, принуждава цялата турска армия да се превъоръжи, да закупува най-ново оръжие в огромно количество!… И щом то е налице, има и хора, които да го носят, а то никога не мълчи. Само̀ почва да стреля. И ето, отново ходът на световната история забързва, отново кръв и смърт, и след кратка почивка — нисшите същества, направлявани от нас, се вкопчват в битка на живот и смърт помежду си. И пак ние продаваме оръжие!… Явяват се нови пълководци, а нашите имена никой не знае! Никой не предполага, че ние, именно ние, сме принцовете на тоя свят! Вярно е, че ние събираме златото. То е символ на нашата мощ, но истинската ни мощ е в това, че сме избрани да ръководим света, а само ние знаем къде той отива и докога ще съществува!…
Борис го слушаше учуден, но не смутен. Той е побъркан, реши изведнъж в себе си.
— Бароне, преди няколко години в Берн умря един човек. Беше професор и завърши като луд. Той също смяташе, че светът се състои от няколко избраника, а останалото човечество е техен тор.
— Да, Ницше!… Той изрази някои наши идеи, но съвсем не беше от нашите, тъй като не проумя силата на златото. Идея без злато е като кораб без океан! Един друг, евреинът Маркс, проумя силата на златото и обясни света чрез парите. Но също невярно, защото не разбра неизменната, неподатливата на промени същност на човека. Не разбра древната истина, че това създание в зло е заченато и е осъдено да не разбира резултатите от своята дейност. Той мислеше, че като открие законите на парите, ще открие законите на човешката история. Той не прозря, че съдбата на човечеството е предопределена още преди създаването му и тая съдба никой не я знае. Знаят я може би малцина, знаем я ние!…
Изведнъж без никаква връзка Борис си спомни скулптурата на дявола в един от ъглите на тясната тераса, обкръжаваща Нотр-дам в Париж. На времето му бе направила силно впечатление. Дяволът бе замислен и подпрял с двата си юмрука лицето, гледаше надолу великия град… тогава се запита какво мисли тази скулптура, а сетне реши, че нищо не мисли и само наблюдава суетата на тоя свят, уморен от всичко. Дяволът се взираше в града, където всичко бе пропито от съблазънта на хазарта, парите, на внезапното забогатяване и разврата. Сякаш човечеството, въпреки хилядите години, не се бе променило и чакаше, както в първия ден, чудото, и вярваше в него много повече, отколкото в прогреса и великите открития…
Мъжът взе от масичката зад него голяма златна табла. Върху таблата имаше покривка от тъмно кадифе, а върху кадифето блестеше едър, златен пръстен.
— Приближете се, млади човече… — каза той. Борис се подчини. Сега можеше да разгледа добре пръстена. В средата му чрез малки диаманти се очертаваше пирамида, а отстрани бяха изгравирани цифри и древни семитски букви, чийто смисъл не можеше да схване.
— Това е тайна… — каза мъжът. — Това е името на принца на тоя свят. Числото му е 666! Който го открие, ще бъде безсмъртен и ще владее земята!… Вземете го! Където и да го покажете, вратите ще бъдат отворени за вас. От тоя ден вие ще имате помощта и подкрепата на хората като мен. Сега вие сте един от НАШИТЕ!
— А пирамидата какво изразява?
— Тя изразява, че вселената в неспирните си кръговрати се връща отново към своята стабилност — до новия кръговрат. А символ на стабилност е пирамидата.
Борис вдигна пръстена и го погледна съвсем отблизо, а после го прибра в джоба си. Неволно хвърли поглед към ръката на барона и забеляза, че носи същия пръстен.
— А ако решите един ден да работите при мен, тогава ще можете да проникнете в неизречените тайни — каза мъжът.
Борис се поклони и бавно излезе. Пред вратата го чакаше мълчаливият лакей, който го придружи до желязната двукрила порта на двора.