Най-сетне Борис се намери навън и се спря на тротоара. Той избърса потта от челото си. Черният принц му направи неотразимо впечатление със своите мисли и поведение. Сега той ги свърза с ритуалите и аксесоара на масонските ложи, за чието могъщество често пишеха швейцарските вестници. Борис напипа в джоба си пръстена и го измъкна. Той блясна в ръката му под бледата светлина на уличния фенер. И все пак здравият разум в него лека-полека надделя. Той изправи глава, усмихна се и тръгна по тихата улица.
А там, в странната къща като рицарски замък, мъжът в черно бе открехнал пердето и го наблюдаваше през прозореца. Когато Борис отмина, пердето бавно се спусна…
Глава десета
Следващите дни минаха като неприятен кошмар. Сделката с оръжието се уреждаше с невероятна бързина. На два пъти трябваше да ходи при Щерн и да подписва разни разписки. Неприятно му беше, че полковник Стоев присъстваше на всичко това. В крайна сметка той не бе пренебрегнат и сега с нетърпение чакаше Скарлатов да свърши своята формална работа и да се заеме той със своята част. Промяната в него бе забележителна. Носеше нови дрехи, златен часовник с верижка и три пръстена с едри камъни на ръката. Един ден мина край Скарлатов на булеварда във фиакър. Този мъж добре се забавляваше. Дали бе получил своя дял или предварително харчеше парите, които се надяваше да вземе?… Както разбра Скарлатов от документите, поръчката далеч надхвърляше наличната сума в Мезон Щерн. Не се съмняваше, че барон Захариас е този, който я е осъществил. Когато подписа и последния документ, двамата със Стоев излязоха от Банката. Нито грош вече не остана от капитала на Организацията. Стоев го попита:
— Простете, господин Скарлатов, бих ли могъл да Ви задам един нескромен въпрос?
— Моля?
— На колко възлиза Вашият процент?
В първия момент Борис не можа да разбере добре въпроса. Трябваше му малко време. Когато разбра, целият се изчерви от гняв, но се сдържа. Любопитството в него бе много силно. Наслуки, след кратко разсъждение, каза:
— Десет.
— Не е лошо. Но аз Ви питам за процента от барон Захариас…
— А защо не ме питате на колко възлизат капиталите ми?
— Знам, че е тайна, но аз се интересувах с друга цел… Ако действахме заедно, щяхме да измъкнем повече! Не съм самомнителен, но имам по-голям опит от Вас.
— Щом имате толкова опит, кажете какъв е процентът на барон Захариас.
— Никакъв. Погледнато формално, той е на загуба. Но за него това е една отлична сделка. Представете си, господин Скарлатов, той вече афишира в австрийската преса продажбата на оръжието. Искате ли да Ви дам вестника?… И реакцията от турска страна не закъсня! В момента се водят преговори с Турция за доставки на пушки система „Маузер“, с които ще се превъоръжи аскерът. И в центъра на тази сделка е Баронът. Сега разбрахте ли, че печалбата му не може да се изчисли с проценти. Да, господин Скарлатов, той е от принцовете на този свят!… Къде ние двамата ще се сравняваме с него!
— Ние двамата с Вас нямаме нищо общо помежду си! — каза сухо Скарлатов.
— А аз оставам с отлични впечатления от Вас. Приемете моите дълбоки почитания!…
Без да отговори, Скарлатов се извърна и тръгна по булеварда. Чак сега почувства колко се е омърсил. В цялата тая история бе изявил себе си като безхарактерен и безпринципен човек!… А имаше ли друг изход? Да, отговори другият Скарлатов, изходът на честните хора, на идеалистите, които никога не правят компромис с убежденията и съвестта си!… Досега той не подозираше подобна проява в себе си, но тя бе факт и той не си правеше илюзии, че е нещо временно. Вероятно е нещо вродено, си помисли Борис. Той се боеше, че отново в труден момент тази безпринципност ще се покаже. Просто нося бремето на наследствеността, си каза той. В ония времена на Ибсен много неща се обясняваха с наследствеността, както малко по-късно щеше да дойде модата на Фройд. Но Борис беше млад и не знаеше, че компромисът със съвестта не се случва само при него или където и да било по света. А е във всекидневния живот, във всекидневните решения, които човек взима. Защото компромисът е отражение в човешкото съзнание на реално съществуващата случайност в битието. Той е заложен в невъзможността да предвидиш всички обстоятелства. Но Борис дълбоко вярваше в човешкия разум, в неговите неизмерими простори и затова тая слабост го унижаваше, противоречеше на всичко, каквото той бе изградил в себе си, и на всичко, каквото искаше да бъде!… И той реши никому да не разказва преживяното. Утешаваше се, че с времето всичко ще улегне, и този болезнен, срамен спомен щеше да изчезне. По-нататък ще може с други очи да го погледне, тогава, когато целта ще е вече оправдала средствата. Защото все пак той се бе намесил в играта, за да помогне на революцията, на свободата на един народ!… Но дали тази цел наистина оправдаваше средствата, с които се постигаше?… Трябваше ли в едно идеално дело да се намесват хора с нечисти ръце като Стоев, като Захариас, като Щерн, а не на последно място и като него самия?… И така, младият Борис се сблъска за пръв път с противоречието, че целта оправдава средствата, и щеше да се сблъсква през целия си съзнателен живот, да приема или отхвърля тази толкова човешка и затова толкова мъчителна дилема, еднакво убеден и неубеден в различните периоди от съществованието си до смъртта. Но сега, докато крачеше по булеварда и разсъждаваше, без да забелязва нищо наоколо, реши никога, за нищо на тоя свят да не оставя компромисът да ръководи волята му!