Баронесата се разхлипа.
— Амин, дай Боже! — отвърна на български Скарлатов.
Той се опита да й помогне, за да се качи в ландото, но тя с рязко движение отказа. Колата потегли. Борис влезе в дома. Мадам Ролан и Симон го чакаха. Тя бе прелестно облечена в своята домашна роба и чехли. Той се готвеше да я види обляна в сълзи, но я завари весела.
— Имах преди малко неприятна среща с баронесата-майка!
— Ти си я видял?
— Да, на улицата.
— Но това е чудесно!
Той й подаде букетчето и остави тортата на масата.
— Благодаря, страшно си мил!…
Загледа се втренчено в нея. Обиците с едри диаманти на ушите и се поклащаха. По ръцете й се виждаха всички бижута. Изведнъж най-неочаквано, както ставаше с него, гневът го обхвана неудържимо.
— Веднага да свалите от себе си всички тия дрънкулки!
— Но те струват пари, поне да ги продадем!…
— Именно за това! — викна побеснелият Борис. — И всички да бъдат върнати на майка Ви!
— Но те са мои!
— Те не са Ваши, защото Вие в живота си не сте спечелили едно су!
— Но те са подарък от баба ми! — объркана настояваше Симон като дете.
— Махни ги, чуваш ли!
Симон с посърнало лице започна бързо да сваля накитите. Тя никога не бе видяла Борис Скарлатов в неговия бяс. Беше за нея впечатляващо зрелище.
— И до довечера да бъдат върнати! В противен случай аз ще се махна оттук!
Той излезе. Гневът го бе обхванал като болест. Борис се задушаваше. Почувствува се зле, защото в дълбочината на душата си знаеше, че не е справедлив. Отново отиде при Брезов. Разказа му всичко. Очакваше, че той ще го поздрави.
— Тя е била напълно права! Парите ще ви трябват.
— Аз от Щернови благодеяния не искам!
— Но помисли колко е глупаво от твоя страна! Така или иначе, това са нейни вещи. Ти нямаш право да се разпореждащ с тях.
— Аз не й ги взимам.
— Формално, да. Но фактически ти й ги отнемаш.
Брезов сложи ръка на рамото му.
— Борисе, ти си великодушен и добър човек. Знам, че си разстроен. Но щом веднъж си поел такъв товар, бъди мъж!
— Не мога да понасям Щернови. Кой знае какво ще ми сервират за Коледа. Може би ще ми пратят полиция?…
— Няма от какво да се безпокоиш! От всичко дотук виждам, че Симон има характер. Тя ще съумее да се защити.
След половин час Борис омекна. Почувства се напълно виновен и прокле гнева си. Изведнъж Брезов каза:
— Що не се махнете от Женева?
— Чуваш ли се какво говориш!
— Говоря само за празниците. Така ще избегнеш някои неприятности.
— Аз не искам да си закривам очите пред неприятностите!
— Помисли за Симон. Тя винаги е очаквала с радост Коледа.
— А къде, по дяволите, да се махна?
— Аз мога да ти предложа нещо…
И наистина Брезов му разказа за едно планинско село, в което бил миналата година. До него се стигало с железница, а после с фуникулер. Даде му адреса на една малка кръчма, където предлагали стаи под наем и нямало усложнения с регистрацията.
— Но няма ли окончателно да я компрометирам по тоя начин?
Брезов се усмихна.
— Нали Симон те обича… А и ти, доколкото те познавам… Така ли е?
Борис нищо не отговори. Неочаквано за него, Брезов нежно го хвана за лакътя.
— Борисе, ако чакаш приличието да ти разреши кога да изявиш чувствата си, ще престанеш да ги имаш…
— Винаги ли си бил на такова мнение?
Брезов замълча и сякаш не присъстваше до него, а после заговори сериозно:
— Братко мой, едно нещо отдавна съм разбрал, че човек не бива да сдържа и задушава миговете на щастие, когато нахлуват в сърцето му. Те и без това са рядко… Слуша ти се страстно музика, до сълзи се трогваш от нея!… Слушай я! Обичаш някого искрено и честно — няма нужда да се срамуваш от това, да сдържаш, да отлагаш за по-подходящо време радостта си! Тя може и да не се върне… Позволи на душата си да изживей тия сладостни мигове!… Иначе постепенно ще я парализираш, ще я изсушиш и тя ще стане чувствителна само към глад, към студ и още нещо…
Скарлатов смаяно слушаше думите на приятеля си. И си въобразяваше, че го познава!… Какво ли бе преживял този мил, предан и прям Марат Брезов?…
Когато Борис се върна в къщи, беше тихо. Мадам Ролан не му проговори, сякаш самата тя бе обидена. Той отвори вратата на стаята, която заемаше Симон. Тя седеше на едно столче и гледаше покрусено навън през прозореца.