— Всичко е чудесно!
— Виното не влиза в сметката.
И наистина вечерята беше превъзходна. Ядоха с апетит и изпиха от прясното вино една кана. Съдържателката ги отведе лично до стаята им над кръчмата. Прозорците бяха отворени, а стаята студена. Жената остави газената лампа на дървената маса. Имаше широко дървено легло с пухен юрган и дюшек.
— Няма ли да е студено? — попита Борис.
— Студено?… Млади хора, и предполагам скоро женени, и да им е студено?!… Сложила съм и две грейки в леглото. Ако сутринта ми кажете, че ви е било студено, ще ви върна парите. Съветвам ви да не затваряте прозореца.
Жената излезе. Скарлатов започна да се разхожда из стаята. Изпитваше неудобство. Симон стоеше в средата и гледаше замислено през прозореца. Борис духна лампата. От снега беше светло и в стаята се виждаше всичко. Той отиде зад паравана и бързо се съблече. Борис легна под пухения юрган. В краката си почувства топлината на грейката и затвори очи от удоволствие. Скоро Симон по нощница и боса се пъхна в леглото. Сви се на самия край. Борис усети, че цялата трепери. Но не смееше да мръдне. Изведнъж почувства тънката й ръка как хвана неговата и силно я стисна. Той се извърна към нея. Гледаше чистия й профил и светлите като коприна коси върху снежнобялата възглавница. Видя сълзи в сините й очи. Тогава една огромна нежност го обхвана, не желание, а нежност и отговорност към едно същество крехко, слабо, но толкова храбро!…
— Симон — каза той, — ела и сложи глава на ръката ми…
Тя се премести до него и сложи глава на ръката му. Той усети влагата на сълзите й. Погали челото й.
— Не се бой, мила. Успокой се и заспи… Обичам те достатъчно, за да не си позволя да те пипна с пръст!…
— Не, не е това. Аз го желая…
— Не си ли уморена?
— Не.
Те дълго лежаха така един до друг и гледаха през прозореца небето, звездите и Млечния път. И тогава Борис Скарлатов разбра какво е това любов. Попита се защо се случва така, че в целия свят, при толкова милиони хора, се срещат само двама — един мъж и една жена! И беше щастлив, че жената до него е именно тя. Помисли си, че любовта не е нито притежание, нито желание. Разбира се, и те бяха част от нея, но не най-важната! Защото любовта беше преди всичко благост, милост, желание за закрила към тая, която обичаш!… А сетне дойде и другото… Любовта нарасна, стана огромна, не можеше вече никой да я задържи и тя полетя като лавина. И тогава към всичко се прибави желанието и притежанието. Той чу в тоя миг думите, идващи сякаш някъде отдалеч…
— Мили, бъди внимателен. Толкова много те обичам…
… Нощта бе дълга. Те ту дремеха и се унасяха в кратък сън, ту наново се любеха. И двамата искаха нощта никога да не свърши, защото бяха обладани от най-силното в любовта — стремежа да продължава безкрайно. Може би затова тя е свързана с Вечността и любовта към човека, към любимото същество продължава и след смъртта му… Борис заспа за малко и когато се събуди, видя над себе си Симон с широко отворени очи. Навън мракът се бе особено сгъстил, както обикновено става преди разсъмване. И двамата замряха в едно дихание и сякаш времето изчезна. Тя нежно докосна устните му.
— За какво мислиш? — попита Симон.
— Мислех колко е хубаво, когато хората свободно прилагат своя избор в любовта…
— Но това можеш да направиш и с друга, ако те харесва…
— Не, повече няма да мога! Знам го!
Той й хвана главата с две ръце и я притегли към себе си. Симон го гледаше изпитателно. В дълбокото синьо дъно на очите й имаше нещо ново и загадъчно. Почувства, че тази нощ в нея нещо се бе преобразило. Сигурно е вярно, помисли той, че душата на жената узрява в любовта…
Глава шестнадесета
Първите дни след завръщането в Женева Скарлатов бе напрегнат. Очакваше всеки момент старият Щерн да предприеме нещо. Симон, напротив, бе весела и спокойна, напълно доволна от живота, който водеше.
— Не се тревожи! Папа няма да предприеме нищо прибързано.
— Откъде си сигурна?
— Бои се от обществен скандал и, доколкото го познавам, сега само обмисля как да постъпи.
Полека-лека Скарлатов се успокои. Той усилено се готвеше за изпитите и още в първата седмица от сесията взе два. Симон, която бе първи семестър, нямаше изпити и се занимаваше с домакинството. Общо взето и двамата избягваха да се показват заедно на публични места, където околните можеха да ги познаят. Но след двата изпита отидоха с Брезов на вечеря в „Петте бора“.