Борис извади от чантата нов лист хартия и започна писмото до баща си. Дълго мисли как да го назове и реши, че щом писмото е строго официално, следва да се обърне не към човека, а към банкера Скарлатов. Затова написа: „Уважаеми господине“. После отново дълго се замисли и добави: „Както Ви е известно, покойната ми майка Цветана имаше свой личен капитал“. Пак спря. Това знаеше от слухове, от Донка, от Никола… Но какви факти имаше? Наистина ли бе така? Борис и не помисли за сумата, оставена за неговото учене в Мезон Щерн. Той искаше само част от наследството на майка си, за да може поне две години да не мисли за насъщния. Със сухи протоколни изрази той уведомяваше стария банкер за своето намерение да се ожени, а също и за бъдещите си проекти. Когато го завърши и го подписа, бе плувнал в пот. Даже и сега не знаеше дали правилно постъпва, тъй като в душата му остана утайката, че е извършил нещо не съвсем почтено.
Жан отвори тихо вратата. Беше в обикновените си черни дрехи, а не в ливрея. Използваха го при балове за лакей, но си бе прислужник във факултета. Той безшумно се промъкна към мястото, където седеше Борис.
— Господин Скарлатов, очакват Ви навън…
Борис трескаво събра листовете в чантата си. Бе сигурен, че е нещо неприятно, свързано със Симон. Когато излезе, барон Щерн го чакаше на стълбището при колоните. Долу стоеше фамилното ландо с герба на барона. Духаше студен вятър. Баронът имаше угрижен и унил вид.
— Млади момко, бих искал да поговорим…
— Нямам нищо против.
— Тук ли?
Борис се замисли. Той не знаеше къде би могъл да го покани, затова рече:
— Вие къде предлагате?
— Мисля, че най-добре ще бъде в Банката.
Изборът на барона никак не му хареса, но нямаше какво да противопостави.
— След половин час съм там — отвърна той.
Глава осемнадесета
Още когато влезе в обширния кабинет, Скарлатов бе точно определил въпросите, по които щеше да разговаря. Той седна на фотьойла, който му посочи с кимване баронът. Изчака известно време, но старият човек мълчеше. Тогава реши да почне пръв, за да го насочи към своята цел, а не към тая, желана от Щерн. Смяташе да не допусне никакви преговори за Симон.
— Господин барон, доколкото ми е известно, на мое име е вложен известен капитал за следването ми…
— Да. И в този период, в който Вие не благоволихте да изтеглите нито сантим, той се удвои.
— А мога ли да го получа, като държа да Ви подчертая, че съвсем не смятам тия пари за бащини! Той е длъжен да върне поне част от наследството на майка ми!…
— Принуден съм да обясня още един път условията на влога. Вие можете да теглите от него само част, съответна на едномесечната Ви издръжка, а тя е от щедра по-щедра. Можете да теглите и пари за покупка на вещи, за екскурзии в чужбина, за дрехи, но при едно условие — като се отчитате!
— И смятате, че бих приел тия унизителни условия?
— Всеки младеж би Ви завиждал на тях! Останалия капитал получавате, когато ми представите диплома.