— Господине, аз завършвам, тоест ще завърша след една година!
— Не е вярно.
— Реших да взема изпитите за две години наведнъж.
— Великолепно!
— Тогава какво Ви пречи преди това да ми дадете капитала?
— Липсата на диплома.
— Но аз ще я имам!
— Млади човече, тук, в Швейцария, идват да учат стотици студенти от цял свят. Записват мнозина, завършват малцина. Представете ми дипломата и капиталът е Ваш!
— А мога ли да ипотекирам капитала си и получа от банката Ви пари?
— Чудесно! Това е вече истинска сделка! Та какво е Банка, ако не учреждение, което дава пари назаем, нали така, господин Скарлатов?…
— Значи ли това, че сте съгласен?
— Ето вече настъпваме в практичната материя… От момента, когато ти искат пари назаем, започва мисленето. Забележете, мило момче, мисленето на живот и смърт! При това не е важна големината на сделката или заема. Защото банкер, който греши в малка сделка, греши и в голяма. И така, банкерът дава пари на някой в заем с надежда да получи и той печалба. Нали? Но кой е този някой? Няма ли да ги пропилее с проститутки, да ги изпие или проиграе на рулетката? Ще бъде ли в състояние да върне заема заедно с лихвата? За колко време ще успее да направи това? Ами ако не ги върне? В състояние ли съм да понеса загубата?…
Скарлатов и друг път бе слушал от Щерн подобни разсъждения за банковото дело. Не му беше до това. Трябваха му пари, пари на всяка цена! Затова дойде тук! Затова се подложи на унижение!… Той знаеше предварително отговора. Но като си влюбен, надеждата ти става толкова голяма, че почваш да вярваш в невъзможното. Добре! Сега поне знаеше, че не може да разчита на нищо, освен на себе си. И когато реши това, изведнъж му стана скучно. Попита се какво прави той тук? Защо разговаря с тоя хитър човек? Защо го слуша?… Той искаше веднага да скочи и си тръгне, но приличието го задържа. Какво прави сега Симон?… И докато мислеше това, Щерн извади от малкия бюфет едно шише коняк и две чаши. Наля ги. Те не се чукнаха. Скарлатов на един дъх изпи своята чаша. Беше умислен и не забеляза, че баронът не докосна своята и напълни отново неговата. И нея изпи наведнъж.
— Изглежда във Вашия род е имало големи пияници… — говореше Щерн бащински. — Виното е във Вашата кръв. Влече Ви. Ох, как Ви влече!… Виното и жените… Но имате воля. Завидна воля! Вие ще преодолеете тия страсти и един ден ще бъдете истински банкер…
Скарлатов се ядоса от този тон и реши също да бъде директен.
— Господин барон, вместо да се опитвате да разберете мен, по-добре ще е да разберете дъщеря си!… Защо правите всичко това? Симон никога не може да бъде щастлива с мъж като Щаренберг. Тя стои неизмеримо по-високо от Вашите мерки за нея. Поне да беше някой друг, а не такава жалка личност!…
— Не, моето момче. Когато и ти един ден имаш деца, ще разбереш, че банкерът никога не сключва бракове както обикновените хора. Неговите бракове са далеч по-обмислени и прецизни от тия в най-големите императорски дворове в Европа!…
— Мисля, че ако продължим нататък разговора, излишно ще се дразним!…
Скарлатов се надигна от стола, но баронът сложи кротко ръка на рамото му и той пак седна.
— Не съм толкова лош човек, господин Скарлатов… Знам, че Симон Ви обича. Не съм недоволен и от избора й. Мъж на място сте! Но какво, за Бога, й предлагате Вие?
— В истинската любов човек предлага само себе си!
— Та това е нищо! Едно духване и човек си отива.
— Това се отнася и за тия със синята кръв!
— Бракът Ви е обречен. Ще отведете дъщеря ми на Балканите. Там е ад. Няма даже една свястна баня да се изкъпе! Ще й липсват средата, комфортът и полека-лека ще почне да тъжи и да се мъчи. Вие ще пиете, ще тръгнете по други жени… И в резултат — балканска история!… Имали сме в нашите среди и такива случаи. Всички са завършвали по тоя начин.
— Вие смятате Вашия живот за най-примерен?
— Не, просто казвам, че навикът на човека и наследствеността са всичко! А сега, господин Скарлатов, завършете Университета, помирете се с баща си, върнете се в България, поемете банката… Ще имате своите радости и грижи. Ще се ожените за някое от Вашите момичета, което е свикнало на всичките Ви навици. Ще имате деца и един ден ще си спомните, че банкерът Щерн Ви е дал добър съвет…
— Благодаря за щастието. Много сте хитър наистина!
— Не съм хитър, а психолог! Запомнете, момко, за да бъдеш банкер, трябва не да си математик, не философ, не художник, не политик, не военачалник, а трябва да имаш най-важното на тоя свят — дарбата да разбираш хората!