Месинговата печка излъчваше живителна топлина и внасяше уют в кухнята на семейство О’Конър. Кейт, облечена в синя вълнена рокля, седеше на голямата маса и наблюдаваше как Лаура готви. След като сложи емайлирана тенджера върху печката, Лаура взе остър нож и кошница с ябълки и седна до гостенката си. Тя непрекъснато задаваше въпроси, на които Кейт търпеливо й отговаряше, докато Питър О’Конър — съпругът й най-накрая я съжали:
— За бога, Лаура! Не смяташ ли, че Кейт е уморена?
Жена му млъкна засегната, погледът й загрижено пробяга по лицето на Кейт.
— Изглеждаш бледа и недоспала. Какво те потиска? За майка си ли мислиш?
— Скоро ще свикне — отбеляза Питър. — Дай й време. Почти всичко тук за нея е ново.
— Тя започна успешно. Какво щастие, че попадна първо на Тед СГМейли. Не можеш да си представиш, колко е трудно да се намери такава работа — изтъкна Лаура.
— Бихте ли ме извинили? — сгъна вестника си Питър и стана. — Аранжирам градината на Тед по свой проект и ми предстои още много работа.
— В свободното си време мъжът ми се занимава с градинарство. Това негово хоби е твърде доходно…
— Знаеш, че нямам нужда от странични доходи, защото учителската ми заплата е достатъчна — прекъсна той жена си.
Кейт имаше чувството, че присъства на семейна кавга. След като Питър затвори вратата, Лаура въздъхна дълбоко и остави ножа.
— Съпругът ми твърди, че дребните пари са без значение, понеже така смята и семейство О’Мейли. Виж къщата им! Цял палат в сравнение с нашата! Жалко, че вече е сгоден. Би бил идеалния мъж за теб, скъпа.
— Той е последният, за когото бих се омъжила — не се сдържа Кейт.
— Арогантен е — съгласи се домакинята, — но това като че ли не смущава жените. Той изглежда чудесно. Годеницата му — Мойра Мак Гий — е дъщеря на милионер, момиче с миловидно лице…
С безкрайните си коментари словоохотливата Лаура лазеше по нервите й. Кейт мислеше за Майкъл и сърцето й се свиваше. Струваше й се, че с унищожаването на писмото изчезна и самият той. Не остана нищо, освен споменът за изгубената й любов към един мъж, който принадлежеше на друга.
— Какво ти е, Кейт? Изглеждаш отчаяна… Нещо не е наред ли? — състрадателно запита Лаура.
Кейт се стегна и се опита да се усмихне. Ако й признаеше истината, животът й щеше да стане непоносим. Достатъчно бе, че работеше за Тед, а той знаеше всичко…
— Разкажи ми нещо за фирмата? — помоли тя, за да се разсее. — Бих се ориентирала по-добре в новата си работа, ако науча повече за нея.
Лаура не чака да я молят втори път:
— Аз също работя за фирмата, но в къщи. Цял Уиклоу всъщност се труди за мистър О’Мейли.
Кейт долови скрит подтекст в гласа й, когато добави:
— Работата е монотонна. Предпочитам да съм във фабриката, но мъжът ми не иска и да чуе…
Погледът на гостенката пробягна по декоративните килими на стената.
— Твои ли са? Сигурно тази работа ти доставя удоволствие?
Лаура повдигна рамене:
Аз съм общителна. Предпочитам да работя във фабриката, защото там мога да се срещам и разговарям с различни хора. А и заплатата е твърда. Тук съм постоянно пред тъкачния стан, а Питър не обелва дума. Той е сноб, твърдоглав е като всички ирландци — така че ми е много по-трудно. Да работя във фабрика според него е непрестижно и под достойнството на жена на учител…
— Има ли и други предприятия за туид в Ирландия? — прекъсна я Кейт.
— Няколко са, но там се произвежда готова продукция. Най-добрият туид е от овчите ферми в Уиклоу и Донегал и се тъче на механични станове от жените на фермерите. Образците се изработват в дизайнерския отдел. Платът е известен с качеството си в целия свят.
Преди да продължи, тя се замисли:
— Често се питам, кой ли ще носи изтъкания от мен туид в Париж… Лондон… Ню Йорк?
В очите й заиграха весели пламъчета при споменаването на световните модни метрополии.
— Представяш ли си, нашата мила Кейт идва в Дъблин — не преставаше тя. — Слиза от влака, среща Тед О’Мейли, показва му рисунките си и получава работа. Ти ще стигнеш далече, помни ми думата, моето момиче!
Кейт не искаше да слуша хвалебствия, още повече, че казаното от Лаура отговаряше само отчасти на истината.
— Мистър О’Мейли ли е шефът? — запита тя. — Той ли е управител на фирмата?
— Да, той взема всички важни решения и разработва най-добрите дизайни. Под негово ръководство предприятието преуспява през последните десет години. Ето, погледни каталога с мострите!
Лаура поведе Кейт към хола, който заемаше цялата предна част на къщата — голямо помещение с варосани стени, трегери и ръчно тъкани килими. В ъгъла бе монтиран тъкачен стан, а до него — голям кош гранчета вълнена прежда в разнообразни шарки. Те образуваха палитра от цветове и веднага приковаха вниманието й.