Три седмици след започването на работата не остана да се извисява нито едно от тия дървета, които се възправяха в ъгъла между Нанай и Амазонка. Всичко беше изсечено. Жоам Гарал нямаше защо да се грижи за стопанисването на тази гора, защото за двайсет-трийсет години тя щеше да се самовъзстанови. Не бе пожалено нито едно младо или старо дърво, за да бележи бъдещето сечище, нито едно от ония ъглови дървета, с които се обозначава границата на изсичането; всичко беше изсечено „до голо“, дънерите до един — отрязани до корен, докато някой ден бъдат изтръгнати и пъновете, които следващата пролет ще покрие отново със зелени издънки.
Не, тази квадратна миля, мита по краищата от водите на реката и на нейния приток, беше предназначена да бъде разорана, обработена, засадена, засята и на следващата година ниви от маниока, кафе, ямс, захарна тръстика, арорут, царевица и фъстъци ще покрият почвата, засенчвана досега от буйната горска растителност.
Още не бе настъпила последната седмица на май и всички дънери, разделени по сортове и по степен на плаваемост, бяха наредени симетрично по брега на Амазонка. Тук именно трябваше да се строи огромната жангада, която с различните жилищни постройки, необходими за подслоняване на обслужващия персонал, щеше да се превърне в същинско плаващо село. После, в определения час, придошлите речни води щяха да я повдигнат и отнесат на стотици левги, до атлантическото крайбрежие.
През цялото времетраене на тези работи Жоам Гарал беше всецяло отдаден на тях. Той ги ръководеше лично, първо на сечището, после на края на фазендата — широк песъчлив бряг, на който бяха разположени съставните части на сала. Якита заедно със Сибела се занимаваше с подготовката за отпътуването, макар че старата негърка не можеше да проумее защо искат да се махат оттук, където им е толкова добре.
— Но ти ще видиш неща, които никога не си виждала! — повтаряше й непрекъснато Якита.
— По-хубави ли са те от нещата, които сме свикнали да виждаме? — отговаряше неизменно Сибела.
От своя страна Мин-я и любимката й мислеха за онова, което ги засягаше по-пряко. За тях това не беше обикновено пътуване: то беше окончателно заминаване, съпроводено с хиляди дреболии около настаняването в друг край, където младата мулатка трябваше да продължила живее близо до тази, към която се бе привързала толкова нежно. На Миня й беше малко тежко на сърцето, но веселата Лина не вземаше твърде „навътре“ раздялата с Икитос. С Миня Валдес тя щеше да се отнася както с Миня Гарал. За да загуби усмивката си, трябваше да се раздели със своята господарка, за което и не ставаше въпрос.
Самият Бенито помагаше дейно на баща си във всички предприети работи. Така той се учеше да стопанисва фазенда, която един ден може би щеше да бъде негова, а като се спуснеше по реката, да се научи и на търговия.
Що се отнася до Маноел, доколкото е възможно, той делеше времето си между къщата, в която Якита и дъщеря й не пилееха напразно нито час, и сечището, където Бенито го мъкнеше по-често, отколкото би желал. Но, в последна сметка, тази подялба беше твърде неравна и това е леснообяснимо.
VII. Подир една лиана
На 26 май, неделя, младите решиха да се поразвлекат. Времето беше великолепно, въздухът — облъхван от свежия ветрец, идващ от Кордилерите, който намаляваше жегата. Всичко мамеше за разходка на открито.
Бенито и Маноел предложиха на Миня да дойде с тях в голямата гора, проснала се по десния бряг на Амазонка, срещу фазендата.
По този начин те щяха да се сбогуват с прекрасните околности на Икитос. Двамата младежи възнамеряваха да ловуват, но и като ловци нямаше да напуснат своите дами, за да тичат подир дивеча — за това можеше да се разчита на Маноел, — така че девойките (защото Ли на не можеше да се раздели с господарката си) щяха просто да се разходят, понеже разстояние от две-три левги не можеше да ги уплаши.
Жоам Гарал и Якита нямаха време да се присъединят към тях. От една страна, планът на жангадата още не беше завършен и строежът му не биваше ни най-малко да се забавя. От друга, Якита и Сибела, макар и подпомагани от цялата женска прислуга на фазендата, не искаха да губят нито час.