И все пак Торес разбираше, че когато настъпи нощта, крадлата лесно ще изчезне, а той, окраденият, ще бъде затруднен дори да намери пътя си през тази гъста гора. Всъщност преследването го бе отдалечило на няколко мили от стръмните брегове на реката и вече нямаше да му бъде лесно да се върне отново там.
Торес се поколеба, опита се да подреди хладнокръвно мислите си и накрая, като изруга за последен път, беше вече готов да се откаже от всякакво намерение да си възвърне кутийката, ала неволно се замисли пак за този документ, за бъдещето, което си кроеше, и реши да направи последно усилие. Той се изправи. Гуарибата също се изправи. Той пристъпи няколко крачки напред. Маймуната се отдръпна също толкова крачки назад; но този път, вместо да се завре още по-навътре в гората, тя се спря под един с громен фикус — дърво, различни видове от което има в изобилие из целия басейн на Горна Амазонка.
Да обгърне стъблото с четири ръце, да се покатери с ловкостта на акробат, какъвто беше всъщност маймуната, да се залови с хватливата си опашка за първите клони, разперени хоризонтално на четиридесет фута от земята, после да се прехвърли на върха на дървото, до мястото, където последните му клони се огънаха под нея — всичко това беше обикновена игра за ловката гуариба и работа само за няколко секунди.
Разположила се удобно там, тя продължи прекъснатата закуска, като береше плодовете, които й бяха под ръка. Разбира се, Торес също изпитваше голяма нужда да сръбне и да х п-не, но това беше невъзможно! Чантата му беше празна, манерката — пресушена!
Ала вместо да поеме обратно, той се насочи към дървото, макар че позицията, заета от маймуната, беше съвсем непристъпна за него. Не можеше и дума да става да се катери по клоните на този фикус, защото крадлата бърза щеше да се прехвърли на друго дърво.
А недостижимата кутийка все така подрънкваше до ухото й Тогава, в яростта си, в озлоблението си Торес започна да обсипва гуарибата с проклятия. Не сме в състояние да предадем ругатните, с които я възнагради. Той я нарече не само метис, което и без това е сериозна обида в устата на бразилец от бялата раса, но и „курибока“, тоест мелез с негърска и индианска кръв! А от всички оскърбления, които може да изрече един човек по адрес на друг, последното е безспорно най-жестокото в тази екваториална област.
Но маймуната като просто четириръко животно пет пари не даваше за всичко това, което би възмутило всеки представител на човешкия род.
Тогава Торес взе отново да я замерва с камъни, с парчета от корени, с всичко, което можеше да му послужи за снаряд. Нима се надяваше да рани сериозно маймуната? Не. Той вече не съзнаваше какво върши. Откровено казано, беше обезумял от безсилна злоба. Може би в един момент се надяваше, че при прехвърлянето си от един клон на друг гуарибата ще изпусне кутийката, или че за да не остане длъжна на нападателя, ще й хрумне да го замери по главата. Но не. Маймуната държеше Да си запази кутийката и докато я стискаше в едната си ръка, оставаха й още три ръце, за да се придвижва.
Отчаяният Торес вече се канеше да се откаже окончателно от играта и да се върне към Амазонка, когато изведнъж се чуха гласове. Да, човешки гласове!
На двайсетина крачки от мястото, където се бе спрял горският стражар, се водеше разговор.
Първата грижа на Торес беше да се скрие в гъсталака. Като предпазлив човек той не искаше да се показва, докато не разбере поне с кого ще има работа.
Той чакаше развълнуван, с възбудено любопитство и наострени уши, когато внезапно екна гърмеж на огнестрелно оръжие.
След това се чу крясък, и смъртно ранената маймуна тупна тежко на земята, без да изпуща кутията на Торес.
— Дявол да го вземе! — извика той. — Този куршум дойде тъкмо навреме!
И вече без да се безпокои, че ще го видят, излезе от гъсталака, точно когато под дърветата се появиха двама млади хора. Те бяха бразилци, облечени като ловци, с кожени ботуши, леки шапки от палмово влакно, жакети, или по-право куртки, пристегнати в кръста и по-удобни от националното пончо. По чертите и тена на лицата им лесно можеше да се познае, че са португалци по рождение.
Всеки от тях беше въоръжен с една от ония дълги пушки — испанско производство, които напомнят малко арабските далекобойни пушки, стрелящи много точно и използувани изкусно от обитателите на тези гори в горното течение на Амазонка.
Това се потвърждаваше от току-що станалото. Четириръкото животно бе улучено изкосо с куршум в главата от разстояние над осемдесет крачки.