- Нещо ми се виждаш навъсен - отбеляза тя и посочи бръчката между веждите му.
- Съжалявам.
- Какво не е наред?
Джаред поклати глава.
- Ти си съвършена, Дарси. Не усложняваш нещата, не строиш въздушни кули -винаги съм мечтал да прекарам известно време с такава жена. И сега, когато се случи, ми се струва, че ще полудея.
- В това няма абсолютно никакъв смисъл - каза тя сухо.
- Не думай. Целуни ме.
- Разбира се. Не мърдай.
Той се насили да застине неподвижен.
- Давай.
Дарси долепи устни до неговите. Целувката беше ефирна като пърхане на пеперудени крила. Тя включи нежно и езика си и Джаред простена от желание да я стисне силно в прегръдките си. Искаше да получи всичко, което тя решеше да му даде, каквото и да е то.
Ръцете й се издигнаха до раменете му, едната го прегърна през врата, докато другата продължаваше да държи малката дамска чанта. Дарси наклони глава, целувката й стана по-страстна, по-жадна, по-дълбока. Той не можеше да си обясни защо се чувства толкова завладян и обсебен от тази жена, с която се бе запознал едва двайсет и четири часа по-рано. Бяха се чукали до пълно изтощение, което означаваше, че би трябвало вече да е позагубил интереса си към нея. Във физическо отношение беше напълно задоволен. И въпреки всичко не можеше да успокои дъха си заради една обикновена целувка. Гърдите му бурно се издигаха и спадаха, а сърцето му блъскаше силно.
Челата им се притиснаха, горещият сладък дъх на Дарси се сля с неговия.
- Искам да ме докосваш.
Той долови тръпнещата нотка в гласа й и я притисна към себе си, ръцете му се изкачваха и слизаха по гърба й. Зачуди се дали някога тя бе искала нещо - каквото и да е - от някой мъж. Какъв бе този странен каприз на съдбата, направил възможна срещата на невъздържаната му страст с нейната подсъзнателна необходимост да се отдаде на някого?
- Какво сме всъщност ние? - измърмори Джаред.
- Ние сме нещо специално.
- Да. - Той я погали по тила. - Ние сме нещо специално.
Застанал на отсрещния тротоар, Джаред снимаше с камерата си от различни ъгли телефонната кабина.
- Пространството изглежда много открито - каза Дарси. - Къде мислиш да продължиш разследването?
Той свали камерата.
- Ще опитам да разбера дали местните фирми наоколо нямат някаква връзка с жителите на Лъвския залив. Ще проверя маршрутите на такситата в този район преди обаждането. Вероятно е бил със собствена кола, но може да е проявил предпазливост, хващайки такси от някоя пиаца и да е слязъл наблизо. Разбира се, ако е толкова внимателен, сигурно е платил в брой, но трябва да проверим и тази възможност.
Тя го изгледа мрачно.
- Не си ли създаваш излишна работа, докато той подготвя следващия си удар?
- Това са неща, които трябва да се проверят, оттук може да изскочи какво ли не. - Той върна капачето върху обектива и пусна камерата в чантата си. - Приключих. Ще хапнем ли?
- Тука наблизо зад ъгъла има едно чудесно малко заведение, но е възможно да почакаме, докато се освободи място.
- Тогава да тръгваме.
Пред ресторанта имаше опашка. Отвътре излезе униформена жена с делови вид, която веднага забеляза Джаред и му се усмихна.
- Идваш точно навреме. Масата ти е готова - обърна се тя към него.
Ръката на Дарси стисна неговата и той разбра, че е доловила скритата интимност в тона й. Разбира се, че нямаше резервация, но Тифани винаги успяваше да намери за него някое местенце в ъгъла... и време, за да се срещнат след работа, когато бяха в настроение за нещо повече.
- За двама. - Той издърпа Дарси до себе си.
- Естествено. - Тифани вдигна вежди и се усмихна още по-широко.
- Приятелка, която не строи въздушни кули? - попита тихо Дарси, докато го следваше към масата.
-Да.
А освен това - далеч по-малко привлекателна, помисли си той. Не че не оценяваше красотата на Тифани, но тя просто не задържа вниманието му. Затова пък откри, че се дразни от погледите, втренчени в Дарси. Тя изглеждаше като холивудска звезда. И се държеше като такава.
Господи, тази жена беше невероятна.
А той нямаше да донесе нищо добро в живота й.
Джаред издърпа стола й и се настани до нея, вместо да седне от другата страна на масата. Тя го дари с топла усмивка, която остана на лицето й, докато Тифани й подаваше менюто.
- Знам точно какво ще поръчам - заяви Дарси, когато останаха сами.
- Често ли идваш тук?
- Била съм само няколко пъти, но с Джим веднъж ядохме едни разкошни спагети. Никъде другаде не ги приготвят така.