По-силно, Джаред. По-дълбоко...
Господи! Зъбите му изскърцаха.
- Трябва да действаме бързо - изтърси той, в опит да се концентрира. - Ако тоя тип се придържа към схемата си, още преди края на седмицата ще нанесе поредния удар.
Тя посочи надолу по улицата към тухлената фасада на противопожарната служба.
- Офисът ми се намира там. Имате ли вече заподозрян? Дойдохте, защото разпознахте начина на действие, нали?
- Да, сходен е с този на един вече известен подпалвач.
- Къде е бил заподозреният през последния месец?
- Нямам представа.
Тя свъси вежди и продължи с въпросите:
- Значи между пожарите в Лъвския залив и предишните има интервал, така ли? Колко продължителен?
- Двайсет години. Приблизително.
Тя заби токчетата си в асфалта.
- Не ме ли будалкате?
- Откъде накъде ще ви будалкам?
- Да не би да е пуснат скоро под гаранция?
- Беглец е - поясни той. - Преди седемнайсет години е подпалил една тоалетна в залата на съда по време на изслушванията по делото му и е успял да се измъкне при последвалия хаос. От онзи момент досега никой нито го е виждал, нито го е чувал. Обаче надзорният шериф в Сиатъл, помогнала за залавянето на Меркерсън, разпозна схемата му.
Лицето на Дарси се изпъна.
- Меркерсън. Точно така! Подвизавал се е доста преди да навляза в професията, но в школата го изучавахме, С какво, по дяволите се е занимавал през всичките тези години? Как е успял да остане неоткрит?
- Сигурно е живял под фалшиво име или се е намирал извън страната. Възможно е и да е обучил някой млад задник, който да го следва в идиотските му деяния. Това няма значение. Ще спипаме копелето. - Той отново я хвана за лакътя и двамата продължиха към противопожарната служба.
- Как така няма значение! Само за три седмици той разпердушини града ни.
Джаред долови яростта в гласа й и отбеляза това наум. Там, където имаше засегнати лични интереси, гневът се отразяваше върху точността на оценката. Една от многото причини, поради които не трябваше да остава и миг повече с нея. Въздействието й вече беше съвсем очевидно. Докато мозъкът му се опитваше да се съсредоточи върху случая, тялото му се стремеше към нея, пламнало и изгарящо от желание.
Миг преди да прекосят улицата, за да стигнат до противопожарната служба, той спря и импулсивно посочи към едно ресторантче на близкия ъгъл.
- Не успях да обядвам - обясни, надявайки се, че ниската му захар, а не хормоните бяха причината за промените в поведението му. Ако беше първото, щеше да е доста по-добре.
- Току-що ядох. Но може да си поръчам един шейк.
Поредната точка в нейна полза, отбеляза той. Жена, която не брои дяволските калории, които слага в устата си.
Джаред почти простена когато наводненият му с тестостерон мозък си представи какви други неща може да направи тя с устата си. Ако някога се бе нуждаел от доказателство, че се е отдал прекалено много на работата за сметка на развлеченията, от това по-добро здраве му кажи. Трябваше да приеме офертата на русокосата дежурна полицайка и сега нямаше да е в това състояние.
Джаред избра едно сепаре до прозореца и двамата се настаниха там. Менюто предлагаше сандвичи и пържени картофи плюс няколко салати, добавени единствено за побърканите на тема „калории“.
Сервитьорка с униформа, модел от 50-те и името „Джини“, избродирано върху джобчето, ги приближи с готов бележник и усмивка.
- Здрасти, Дарси. Гледам, че си довела федералните с теб. Обзалагам се, че Милър пикае газ. Знам какво му става, когато дойдат външни лица.
- Откъде разбра? - Дарси не успя да скрие изненадата си. - Аз самата едва преди пет минути открих, че окръжното шерифство е изпратило свои хора при нас.
Джини повдигна рамене.
- Ние сме местната новинарска агенция. Добре дошъл в Лъвския залив, шерифе.
- Благодаря. - Той насочи вниманието си отново върху менюто.
- Как я караш, Джини? - попита Дарси.
- По-добре. Тая сутрин инсталираха нова противопожарна алармена система. Улавя повишаването на температурата и сигнализира във фирмата, която я поддържа. Преди два дни ги извиках да проверят съществуващите системи, за да се уверя, че всички са изправни. - Джини посочи с палец зад гърба си към дебелак с готварска шапка, очевидно собственикът, който се виждаше в дъното на кухненския проход. - Тим даже се пошегува, че ако заведението изгори, поне ще се пенсионира със застраховката. Но все пак снощи е спал тук на кушетката.