- Значи трябва да открием кое го включва. Възможно е първия път това да е било бебето. Може би е семеен, затова и е крил в най-дълбока тайна връзката си. Ще проверя мъжете в градчето, които са били женени по онова време.
Той вдигна поглед към нея.
- Също така трябва да анализираме по периоди случилото се тук през последната година, за да открием какво евентуално би могло да е задействало извършителя на палежите, като имаме предвид, че му е било необходимо време да се научи да изработва запалителните устройства. След това можем да се опитаме да свържем това с убийството. Вече започнах да се ровя в архивите на местния вестник, които са качени в интернет.
- Хвърляме много широка мрежа. - Триш избърса устата си със салфетка.
- Инспектор Майкълс съставя списък на местни хора, които са имали някаква специална връзка или значение в живота на сестра й. - Джаред затвори лаптопа.
- Ще се наложи да помолим Милър да осигури наблюдение на най-съмнителните обекти.
Тя изсумтя.
- Струва ми се, че ще поискаме прекалено много от нашия дружелюбен полицейски началник. Не се отнесе добре, когато му споменах теорията ти.
- Нищо, ще му се наложи да свикне с нея. - Той се дръпна от масата и се изправи. - Ще се срещна с него утре, за да видя какво знае.
- Ще се връщаш ли при инспекторката?
Джаред й хвърли недоволен поглед.
- Хей - тя се ухили и вдигна ръце, - просто съм изненадана. Откакто се събра с нея, си по-различен. Отразява ти се много добре. Искрено се надявам нещата ви да потръгнат.
Той щеше да направи всичко, което зависи от него, това беше сигурно.
Тъкмо пъхаше лаптопа в едно от отделенията на работната си чанта, когато чу някакво слабо съскане. Той застина, космите на врата му настръхнаха. Подуши въздуха, погледът му се стрелна към вратата, после към вентилационната решетка на стената близо до тавана. Оттам подобно на призрачни пръсти на скелет се просмукваха гънки ивици дим. Той със замах издърпа завивката от леглото и я хвърли към Триш, кутията от пицата излетя в ъгъла на стаята.
- Какво става, Камерън? - извика партньорката му, когато от противопожарните пръскачки на тавана изведнъж заструи вода. Тя вдигна вълнената завивка над главите им, докато той трескаво хвърляше нещата си в отворената чанта.
Джаред едва бе успял да отвори вратата, когато стаята избухна.
Единайсета глава
Пръстите на Дарси бяха изтръпнали от силата, с която стискаше телефонната слушалка.
- Надин, как е възможно никой да не знае за Крие и Дани?
- Нямам представа, аз самата не мога да повярвам. Как е възможно да не съм разбрала? Дори не съм и подозирала.
- Господи!
- Но Крие е началник на полицията. Ако има човек, който знае как да прикрие задника си, това е той. Не би могъл да я убие, разбира се, но е държал всичко в тайна, защото е знаел, че ако разбереш, няма да има никакви шансове да се събере отново с тебе.
Дарси пое дълбоко дъх и избърса сълзите, стичащи се по бузите й. Мисълта, че Дани се е променила толкова много, й причиняваше ужасна болка. Все още не можеше да повярва в чутото, защото по никакъв начин не можеше да си я представи такава.
- Какво, по дяволите, си е мислила тя? Дали го е обичала? Сигурно... От колко време е била влюбена в него? И ако той казва истината, че връзката им е приключила много преди тя да забременее, кой е бил другият?
Надин въздъхна.
- Не знам. Може би е харесвала Крие и още навремето го е ревнувала от теб. Ревността може да доведе една жена до безумие. Или пък просто се е опитвала да разпери крила и е взела пример от теб как да го направи. Не съм психиатър, нито ясновидка, миличка. Не мога да ти дам никакви отговори. Съжалявам.
- Трябва да затварям.
- Искаш ли да дойда? Или тоя красавец, шерифът ще е с теб.
- Добре съм. Благодаря ти, Надин. .Ще ти се обадя по-късно.
Тя затвори, удавена в мъка, сякаш току-що отново бе загубила Дани. След като Джим бе тръгнал за своята среща, се бе заключила в къщата. Чувстваше се твърде беззащитна, за да контактува с когото и да било, освен с Джаред - пред него вече се бе разкрила напълно.