- Не бягах от шерифа. Бях забравил един кашон със сладолед в камиона.
- Хм, сладолед. Какъв?
- Ванилов.
- А, това е много лошо. Аз си падам по шоколадовия. - Триш се настани на стола срещу него. - Така че нека да си поговорим за някои от пратките, които са пристигали в противопожарната служба на твое име.
Куин посрещна твърдо погледа й.
- Всички пратки, пристигащи в службата, са адресирани лично до мен, защото преди се е случвало да се загубят. Аз поддържам нещата в ред.
- Ти си педантичен човек, нали, Мич?
- Да, такъв съм.
Триш кимна.
- Предполагам, че сглобяването на едно прецизно запалително устройство ще представлява детска играчка за един точен и организиран пожарникар като теб.
Той подскочи:
- Хей, чакай, чакай! Не се опитвай да ми лепнеш палежите. Аз гася пожари, не ги паля.
- Но в Лъвския залив градският бюджет не е в състояние да издържа повече пожарникари на щатна работа, нали така? Освен ако изведнъж не се развихри някаква епидемия от пожари в областта. Един развилнял се тук подпалвач би бил много удобен за доброволец ветеран като теб.
- Такава мисъл може да се роди само в нечие болно съзнание.
- Именно. В склада на полицейското управление е установена липсата на един флакон със сълзотворен газ. Знаеш ли, че при палежа в мотела снощи е бил използван такъв? Подпалвачът не е имал нищо против да изпържи мен и шериф Камерън, но е искал да го спести на останалите гости. Вчера си бил в склада, Мич. За какво си ходил там?
- Защото на дъската със задачите в противопожарната служба беше написано да взема от склада една кутия с етикет LBFD - Lion’s Bay Fire Department, това е нашата служба, ако не знаеш какво.
- Кой го е написал?
- Не знам.
- Не разпозна ли почерка? Педантичен мъж като теб.
Погледът на Купи беше леден.
- Не съм се вглеждал отблизо.
- Добре. - Тя извади мобилния си телефон. - Ще изпратя съобщение на шериф Камерън да снима дъската и да ми я прати.
- Изтрих я, след като свърших работата - изтърси той. - Винаги правя така, за да не се върши една и съща задача два пъти.
- Да, наистина ще е срамота. Или просто в случая така те устройва?
- Това е лов на вещици. Търсите си изкупителна жертва и аз съм ви много удобен. Няма да стане. Приключих с приказките. Искам адвокат.
- По дяволите! - изръмжа Милър, застанал до Джаред в стаята за наблюдение. -Ето защо трябваше аз да го разпитам. Той ми има достатъчно доверие, нямаше да се стигне до тия глупости за адвокат.
- Прекадено е рисковано - възрази Джаред за пореден път. - Ако палежите по някакъв начин се окажат свързани с убийството на Даниел Майкълс, двамата с теб ще изпаднем в конфликт на интереси.
Мобилният му телефон завибрира. Дарен му съобщаваше, че са стигнали пред къщата на Ралсгьн и че той е посочил Мич Куин като един от любовниците на Даниел.
Триш стана от стола и се дръпна от масата. Беше облечена с дънки и блуза. Единствено шерифското яке издаваше служебното й положение, но водеше разпита напълно професионално.
- Може би адвокатът ти ще може да обясни защо си взимал за четене три различни книги за Реджиналд Меркерсън от обществената библиотека в Сиагьл.
- Това е дяволска лъжа! - Куин скочи на крака, като събори стола си. Беше пребледнял, очите му гледаха невярващо. - Никога през живота си не съм бил в обществената библиотека в Сиагьл.
Тя издърпа копие на библиотекарски картон от папката си и го постави върху масата.
- Този документ тук твърди друго.
- Някой ме е натопил!
- Кажи го на адвоката си. - Триш тръгна към вратата.
- Защо, по дяволите, ще се разкарвам чак до Сиагьл за книги, когато Джим Ралсгьн държи пълен комплект копия на служебните папки по делото Меркелсън в офиса си?
- Погледни датите върху документа тук, Мич. Всички книги са били взети, преди палежите да започнат. Месеци по-рано. Време, предостатъчно да разбереш как да започнеш да изработваш гадните играчки, с които е бил известен Меркерсън.
Челюстта му се стегна.
- Някой гад иска да ме натопи.
- Че защо ще му е на някого да причинява такова нещо на готин пич като теб?
- Не знам. Но аз не съм извършил палежите. Стриктен и организиран човек като мен не би оставил толкова очевидна следа.
- Някога да си излизал с д-р Даниел Майкълс?
Мич видимо беше шокиран от тази неочаквана промяна на темата.
- Излизал съм един или два пъти. Защо?
- Искаш ли да говорим?
Той изправи стола, седна и кръстоса ръце.
- Искам адвокат.
Четиринайсета глава