- Знам коя си - изръмжа той, размахвайки ожесточено свободната си ръка. - А Дани сама си беше виновна. През леглото й минаха всички, и най-вече онези, с които и ти се беше чукала. Когато открих, че го прави и с Мич... това ме постави в трудна ситуация. Защо трябваше да ми изневеряваш с този нещастен доброволец? Очаквах от теб да ми бъдеш вярна, проклета да си! Аз ти бях верен!
Това бяха бълнувания на луд. Дарси никога не си бе и помисляла дори да излезе на среща с Мич Купи. Тя бавно се изправи на крака, шокирана от начина, по който Джим променяше представата си за нейната самоличност.
- Ако не се беше опитала да си тръгнеш, нямаше да ти посегна - продължи той е равен глас, който сякаш не беше негов. - Не трябваше да си тръгваш. Ако си беше останала на мястото, нямаше да паднеш. И нямаше да си удариш главата.
Дарси не беше сигурна как да продължи. Дали беше по-умно да подхранва фантазиите и илюзиите му, или да се опита да го върне към действителността?
- И сега какво? - попита тя.
Той издиша рязко.
- Не искам да го правя, но ти ме принуждаваш. Бяхме щастливи заедно. Не разбирам защо това не ти беше достатъчно.
- Става въпрос за мястото... - Тя се опита да преглътне, но устата й беше пресъхнала. - За Лъвския залив. Не мога да живея тук, Джим. Това е причината, поради която прекарах тези дни с шериф Камерън. Той ще си тръгне скоро и ще ме вземе със себе си. Освен ако ти не поискаш да сме отново заедно. Можем да бъдем щастливи навсякъде, а за палежите... ще забравим. Наистина е по-добре и за двама ни да изчезнем оттук.
- Не съм глупак. Не се опитвай да ме баламосваш.
- Просто съм практична, за пръв път в живота си. Знам, че можеш да ме направиш щастлива. Аз изобщо не познавам Камерън.
Устата на Джим се сви, очите му гледаха мрачно.
- Прекалено е късно. Вече не ти вярвам. Ти се държа като курва прекалено много пъти.
- Сам се закопаваш в дупка, от която няма да можеш да се измъкнеш -предупреди го тя, надявайки се, че у него е останал някакъв инстинкт за самосъхранение.
- Никой не ме гьрси, Дани. - Пръстът му започна да се свива върху спусъка. - И когато открият тялото ти редом до това на Милър и свържат пожарите с Купи, всичко ще отшуми и аз ще мога да си продължа живота.
Разбрала, че й остава съвсем малко време, Дарси пое риска и се хвърли върху него.
- Спри тук - нареди Джаред.
Триш удари спирачки.
- Какво?
Той изскочи от колата.
- Не е необходимо и двамата да ходим при Ралстън. Аз се връщам до къщата на Милър. Ако откриеш Дарси, кажи й веднага да ми се обади. Давай.
- Пази се! - извика тя и натисна педала на газта.
Джаред измина двете мили обратно с бърза крачка, воден от чувството, че предстои нещо съдбоносно. Беше на две преки от къщата, когато прозвуча изстрел. Хукна натам с всички сили. Докато тичаше, на тротоара започнаха да се появяват любопитни съседи. Той профуча покрай тях и им изкрещя да се прибират. В мига, в който стигна до моравата пред къщата и извади пистолета си, вратата се отвори с трясък. Дарси изскочи отвътре, ръцете й бяха приковани отпред в белезници. Първоначалната вълна на облекчение изведнъж се превърна в смразяващ страх. Той се стрелна напред, сграбчи я през кръста и я издърпа встрани от къщата, извън обсега на евентуален изстрел.
- Ранена ли си?
- Не. Не, добре съм.
- Къде е Милър?
- Не знам. - Долната й устна трепереше. - Джим. Той е направил всичко! Всичко!
Джаред надзърна иззад ъгъла към верандата.
- Къде е?
- Вътре. Не знам точно къде. Искаше да ме убие. Опитах се да му избия пистолета, но с тези белезници нямах никакъв шанс. Тогава кучето скочи и го захапа за ръката. Куршумът попадна в стената. След това побягнах... - Раменете й се разтърсиха в сподавен плач. - Господи, така се радвам, че си тук.
В този миг се разнесе нов изстрел.
- О, не... - простена тя. - Коломбо.
- Има ли още някой вътре?
- Кучето на Джим е там.
Той обърна с длан лицето й и я целуна. Бързо и силно.
- Легни долу и не се показвай.
Приведен, с насочен напред пистолет, Джаред безшумно се придвижваше покрай фасадата на къщата. Онова, което видя на един от прозорците, го накара да свали оръжието. Цялото стъкло беше покрито с пръски повечето бяха червени, но имаше и сиви. Вече знаеше какво ще открият криминалистите вътре.
Кучето беше добре. Мозъкът по стъклото беше на собственика му.
Дарен наблюдаваше суматохата в полицейското управление с някаква странна незаинтересованост. Джаред се бе привел над едно бюро и говореше с федералните агенти, пристигнали само преди няколко минути. Навън нощта бе паднала и тя зъзнеше, но подозираше, че това повече се дължи на студа вътре в нея, отколкото на ниската температура.