Сгъна с решителен жест предпазните слънчеви очила и пъхна калъфчето на дъното на чантата, под жилетката. Нямаше нужда от тях. Нито от карта!… Впрочем, картата й трябваше, но за нещо съвсем различно!
Разгъна я на пейката, извади химикалчето, което блесна като слънчев лъч и написа на полето й с едри, красиви букви:
АКО СТЕ ТОЧКА ОТ КРЪГА
И МЯСТОТО ВИ ОПРЕДЕЛЕНО Е,
А ВАШЕТО ПРИЗВАНИЕ
И ВДЪХНОВЕНИЕ
И ВАШАТА ЛЮБОВ
И СВОБОДА
СА НЯКЪДЕ В БЕЗКРАЙНОТО ПРОСТРАНСТВО,
ИЗВЪН КРЪГА —
ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ
ДАЛИ СТЕ ЦЕНТЪР НА КРЪГА
ИЛИ НЕ СТЕ?
И ДОКОГА?…
Сгъна картата, мушна я в джоба на широката ленена пола, преметна велурената чанта през слабото, разголено рамо и тръгна под слънчевите зайчета, които се прескачаха по широката бяла алея. Там, някъде пред нея, зад шумоленето на дърветата и под крясъка на чайките я очакваше ОКЕАНЪТ.
Благодарности
Изразявам своята дълбока благодарност:
На моята Мяо Син — за ценните уроци и безценното приятелство.
На моята сродна душа — поетесата Донка Калчева — за вълшебните стихове.
На журналистката Мария Галишка-Владимирова — за безрезервната съпричастност и подкрепа на моя прощъпалник в литературата.
На моя земляк, скулптора Иван Христов — за снимката на неговата скулптура от бразилски кедър.
На Даниел Денев, старозагорското момче, чиято твърда ръка, водена от любовта, написа нежните текстове на испанските песни… върху дисплея на мобилния телефон.
На моите приятели Мариана и Илиан Вълови и на всички, които останаха до мен през дългите емигрантски години и ме топлеха с любовта си.
На всички, които ме разплакаха и вдъхнаха живот на някои от героите ми.
Бъдете благословени!
Мадрид, 2007 г.
Петя Божилова