Кимнах на Рийд:
— Кажи му за парите, които Галиончи е получил на двайсети октомври.
— Петстотин хиляди долара — измънка той.
Не му беше приятно и го разбирах при риска, който поемаше — да издаде убиец като Галиончи, за да не си навлече гнева на друг, като Тор.
— Чу ли? — обърнах се пак към Доран. — Половин милион. Толкова пари е получил „партньорът“ ти. Колко от тях си видял досега? Колко?
— Нито цент.
— Така и предполагах. Галиончи ги е получил в деня след убийството на Джеферсън. В деня, след като той е убил Джеферсън.
— Кой му е платил?
— Още не съм сигурен, но имам подозрение. Ако съм прав, онзи, който му е платил, е човекът, вместо когото си лежал в затвора.
— Синът на Джеферсън.
Поклатих глава.
— Кой?
— Ще ти кажа, ако ми помогнеш да освободим Ейми. Очевидно някой му е платил, за да убие Джеферсън. Ти не си получил нито цент от парите и истинският виновник остава ненаказан. Ти си просто пионка. Помисли кога Галиончи се е изложил на риск. Когато стане напечено, винаги те бута напред и ако не успее да лепне на мен цялата вина, ще натопи теб. Това е единствената причина още да те държи. Използва те, за да вършиш мръсната работа, да се занимаваш с мен, да наблюдаваш ченгетата, а сега иска да оставиш твоя отпечатък на неговите пари. Така стоят нещата. Той отвлече невинна жена и заради нея те изпрати в тази клопка. Още ли искаш да го прикриваш?
Доран мълчеше, седеше със сведени очи и се опитваше да асимилира всичко научено. Не му дадох време за мислене. Беше прекалено късно за това.
— Ето какъв човек защитаваш. Той те е изпратил в затвора. Ако не искаш, не ми вярвай, може да не приемеш нито една моя дума, но аз трябва да освободя Ейми.
Протегнах ръката си към Тор и посочих ножа. Той ме погледна изненадано, но ми даде оръжието. Дръжката беше топла. Върху острието нямаше и следа от кръвта на Рийд. Тор го беше изчистил.
— Ще стоим тук, колкото се наложи, Доран. Ще ти причиня всичко, което си искал да направиш на Джеферсън. Ще го сторя и ще се успокоявам, че е оправдано заради Ейми, точно както ти си си казвал, че е оправдано заради Моника Хийт. Лесно ще повярвам в това и може би ще имам по-голям успех от теб.
Доран вдигна глава.
— Ще я измъкнем и тогава ще ми кажеш.
— Какво?
— Ще освободим приятелката ти, ще се разправя с Галиончи и тогава ще ми кажеш кой му е платил. Трябва да разбера. Ще разбера. Защото ако играта свърши днес, аз ще имам последната дума.
Излязохме от апартамента. Доран вървеше свободно. Преди да отвори вратата, Тор сгъна ножа и го прибра в джоба си, почеса носа си с пръст и погледна Рийд:
— Днес взе правилно решение. По-добро от всички, които си вземал наскоро. Сега трябва да вземеш още едно. Ние тръгваме. Ще имаш много възможности да си спомняш какво се случи днес. Съветвам те да забравиш, че изобщо съм влизал през тази врата.
Рийд кимна.
— Не искам повече да те виждам — добави Тор. — Не искам дори да произнасяш друг път името ми.
— Няма.
— Добро решение.
Джо ни чакаше в гаража. Пак беше докарал форда и когато ни видя да се приближаваме с Доран, кимна към съседната кола — малка „Мазда RX-8“:
— С тази дойде. Беше сам.
— Добре.
— Знаеш ли къде е тя?
— При Галиончи. Някъде в околностите на Джинива. Доран ще ни заведе.
Толкова ни беше казал, докато бяхме в апартамента на Рийд — Галиончи го чакал в покрайнините на Джинива, в някаква къща, която намерил преди няколко седмици. Отказа да ни каже повече, но обеща да ни заведе лично.
Джо се намръщи:
— Защо просто не ни каже къде е тя?
— Не иска.
— Няма да ви кажа, защото веднага ще хванете телефона и ще изпратите стотина ченгета — тросна се Доран. — Ако искате да направите така, не мога да ви спра, но само ще си загубите времето. А нямате много. Галиончи знае за колко време би трябвало да се върна. Ако се забавя с час или два, той ще усети, че нещо не е наред, и ще се задейства. А мисля, че това няма да ви хареса.
Кимнах. Доран беше прав — не можехме да рискуваме Галиончи да заподозре нещо.
— Добре. Ще ни заведеш. Джо ще кара, а ти ще седиш зад него.
Посочих Тор. Внимавах да не споменавам името му пред Доран:
— Той ще седне до теб. Само да мръднеш повече, отколкото е необходимо, ще стане много болезнено.
Тор се намръщи.
— Какво има?
Той кимна към маздата:
— Галиончи очаква да се върне с тази кола. Ако види друга, ще се досети какво става. Тази няма да събуди подозренията му.