Много беше прав.
— Добре — съгласих се, — ще вземем тази кола. С нея ще успеем да се приближим повече.
— Нека той да се качи при теб и партньора ти — каза Тор и посочи Доран. — Аз ще ви следвам с неговата кола. Ако всички сме в един автомобил, може да се опита да предизвика катастрофа. Като карам след вас, ще се погрижа, ако направи някоя глупост, да умре.
Доран впечатлено погледна руснака. Той бе служил в армията, но едва ли е имал сержант като Тор, преценяваш толкова хладнокръвно и задълбочено всичко.
— Нали чу — казах на Доран. — Дай му ключовете.
Той ги извади от джоба си и ги хвърли на Тор. Седна на дясната седалка в колата на Джо. Прибрах пистолета си. Джо извади ключовете от колата и малкия си „Смит и Уесън“ и ми ги подаде.
— Ти карай. Аз ще седна отзад и ще го наблюдавам.
В първия момент се изненадах, но после разбрах логиката му. Едната ръка на Джо беше болна и ако Доран се опита да попречи на управлението, по-лесно щеше да му бъде с Джо, отколкото с мен. Нито партньорът ми, нито руснакът вярваха в добрите намерения на Доран. Седнах зад волана на форда, а Джо се качи отзад. Излязохме от гаража и Тор ни последва с колата на Галиончи.
— В тази къща ли се криеш, откакто избяга от затвора? — попитах Доран.
— Да.
— Значи е доста безопасно място.
— Никой не живее там. От години е така. Било е къмпинг за каравани, но отдавна е затворен. Има няколко стари бунгала. Наблизо е имало малък язовир, но щатските власти са разрушили стената, защото е щяла сама да рухне. Това е станало преди години.
Изненадах се, че издава толкова много информация, но нямах голяма полза от нея. Можех да се обадя в полицията и да ги изпратя да търсят бивш къмпинг за каравани в покрайнините на Джинива, но докато го намерят, щяхме да сме там.
— Как се свърза с Галиончи?
— Джеферсън го изпрати да ми донесе първата част от сумата. Той ми каза какво всъщност са се договорили — че Джеферсън му е платил да ме убие. Мислеше обаче, че копелето е прекалено богато, за да се измъкне само с петдесет бона.
— Ти толкова ли му поиска?
— Казах му, че срещу петдесет бона може да удължи живота на сина си с една седмица.
— Сериозно ли го мислеше? Наистина ли щеше да убиеш сина му?
Доран замълча за момент.
— Може би — отговори след малко. — Много мислих. През цялото време. Така де, нали бях в затвора вместо него. Освен това той уби Моника. В крайна сметка това е основният проблем. Нея никой не я е питал. Но дали щях да го убия, ако Джеферсън беше направил, както исках, и не беше замесил Галиончи? Може би не. Мисля, че ако имах парите в джоба си, нямаше да го убия.
— Идеята да действате заедно и да измъкнете още пари на Галиончи ли беше?
— Да. Аз нямах представа с какво разполага Джеферсън. Той знаеше.
— Получи ли нещо от тези петдесет бона?
— Не. Галиончи ми каза, че са му платили да ме убие и ще задържи тези пари. Обеща, че ще вземем много повече.
— Той е получил. Оставил те е на сухо, а е използвал петдесетте бона, за да ме натопи. Как взехте отпечатъците ми?
— Аз го направих. В нощта, когато те хванах на улицата. Галиончи ми обясни как. Пъхнах банкнотите в ръцете ти и ги измъкнах, когато започна да идваш на себе си. Лесно стана.
Елементарен трик, но не знам защо не се бях досетил за него.
— Между другото, кой е този тип? — попита Доран и посочи Тор в огледалото.
— Един човек, с когото от време на време работя.
Той се изкиска и поклати глава:
— Да, бе, Пери, как не. Ти си частен детектив. Този пич е войник. Виждал съм такива.
— Ами Галиончи?
Доран ме погледна за миг и отново се втренчи в асфалта пред нас.
— Да, и той.
40.
Казах на Доран, че искам да спрем на един-два километра от скривалището на Галиончи. След като излязохме от главното шосе и продължихме по виещи се селски пътища сред гората, започнах да се тревожа, че няма да ми каже да спра — че целият разказ за къмпинга е лъжа, че ще минем покрай Галиончи и той ще му даде знак по някакъв начин, ще го предупреди още преди да сме пристигнали. Доран обаче ме накара да спра на едно покрито с чакъл уширение, което изглежда бе собственост на една близка ферма.
— Има още около километър. Наляво се отделя чакълест път. Входът е означен с голяма табела и порта като на ранчо от Дивия Запад. Има стар фургон, където е бил офисът, и бетонни площадки за паркиране на караваните.
— Галиончи във фургона ли е?
— Не. На мястото, където е било езерото, има пет-шест бунгала. Той е в едно от тях.