— Добре, добре, задник такъв. Идвам.
Бях на средата на помещението, когато предният прозорец се пръсна. Из залата се разлетяха стъкла, полъхна студен въздух отвън и чух тракане на автоматично оръжие. Хвърлих се на земята и се изтърколих наляво, търсейки прикритие зад бетонната подпора по средата на помещението. В стената зад мен се забиваха куршуми, откъртваха парчета мазилка, разбиваха метални и стъклени премети. Добрах се до подпората, скрих се отзад, облегнах се с гръб към нея. Наведох главата си и притиснах ушите си с предмишниците. Оглушителното тракане продължаваше, алармата от счупения прозорец не можеше да заглуши гърмежите. Куршумите се забиваха в подпората и разбиха кутията за хартиени кърпички от другата страна, върху мен се посипаха парченца пластмаса. Последва кратка пауза, след което нов откос от куршуми пресече залата, от единия до другия ѝ край.
Внезапно настъпи тишина. Алармата беше спряла още по време на стрелбата, вероятно улучена от куршум. Стиснах пистолета с две ръце, готов да стрелям. Исках да надникна иззад подпората, но ми бяха нужни няколко секунди, за да се престраша.
Когато погледнах от прикритието си, видях само пустата улица. Подът бе покрит с мазилка, стъкла и други отломки, но през дупката, където допреди минути беше прозорецът, не се виждаше никой. Нямаше коли, нямаше въоръжени нападатели.
Телефонът на стената пак иззвъня. Ушите му пищяха от изстрелите и алармата и затова отначало не го чух, но когато осъзнах, че звъни, станах и отидох в другия край на залата, без да ме е грижа, че последното му иззвъняване се бе оказало прелюдия към автоматична стрелба.
Вдигнах слушалката и я доближих до ухото си, но не казах нищо. Когато човекът от другата страна на линията заговори, едва чувах думите му, но това се дължеше по-скоро на звъна в ушите ми, отколкото на тихия му глас. Въпреки това веднага го познах. Току-що беше направил със залата ми за фитнес същото, което бе причинил на лицето ми.
— Още си жив — установи той. — Хубаво. Стрелях навсякъде, но при толкова много куршуми човек никога не знае.
— Когато те открия…
— Млъкни, Линкълн. Няма да ме откриеш, а ако се опиташ, ще умреш. Имам лошото предчувствие, че в крайна сметка точно така ще стане, но тогава сам ще си си виновен. Дадох ти възможност да се оттеглиш. Възможност, която трябваше да приемеш, но не го направи. Следващия път дори няма да имаш време да съжалиш за това.
— Ти ще съжаляваш, нещастник. С тази стрелба си подписа присъдата.
— По дяволите, бързо си възвърна самоувереността. — Говореше спокойно и безгрижно. — Синът на Джеферсън трябваше да наследи сериозна сума, преди да се спомине. Някъде около пет милиона. Може би повече, може би по-малко, но нека да проявим великодушие и в името на по-бързото уреждане на проблема ще поискаме само три милиона. Кажи на вдовицата да ги приготви за превеждане. Ние ще се свържем с нея и ще ѝ кажем къде и кога да извърши превода. Ако го направи, може би никой няма да умре.
Продължи, преди да успея да отговоря:
— Хайде, Линкълн, обади се сега на ченгетата. Днес ме разочарова, когато толкова бързо отиде при тях. Явно съм имал прекалено високо мнение за теб. Хайде, обади им се сега. Нищо няма да промениш.
Връзката прекъсна и от слушалката се чу само бръмчене; отвън долиташе вой на полицейски сирени, Ейми крещеше името ми.
19.
Обадих се на Таргънт. Полицаите, които дойдоха, нямаха никаква представа какво става и колкото повече подробности научаваха, толкова повече се усложняваха нещата. Исках да се обадя на Карън, но те не ме оставяха на спокойствие, засипваха ме с въпроси. Таргънт дойде около четирийсет и пет минути след първата полицейска кола. Дори разгромът в залата ми за фитнес да вся някакво съмнение в убеждението му, че съм виновен, той не го показа. Само се разхождаше из помещението, ръмжеше и сумтеше, без да коментира много, докато му разказвах какво е станало. Погледна Ейми, която стоеше в ъгъла на залата и отговаряше на въпросите на друг полицай, но не попита коя е, дори не провери дали тя ще потвърди разказа ми.
— В залата има камери, които записват всичко — обясних. — Държа ги за сигурност, защото нямам служител, който да работи през нощта. Ако се съмнявате в показанията ми и искате да се уверите, че не съм разбил собствения си фитнес, изгледайте записа.
Влязох в офиса, взех касетата от системата за видеонаблюдение и му я дадох. Той я взе, без да продума, прошепна нещо на сержанта, който отговаряше за отцепването на района, после ми каза, че ще се обади на Карън, за да провери показанията ми.