— Какво предложение?
Тор остана втренчен в мен дълго време и точно когато си мислех, че ще откаже да ми отговори и ще си тръгне, каза:
— Алекс Джеферсън искаше да ме наеме да убия някого. Не знам кого, защото му отказах много преди да спомене подробности. Казах на господин Джеферсън, че каквото и да е слушал да се говори за мен, не е вярно. Казах му, че не убивам за пари.
„Не, убиваш само заради пари“ — помислих си. Тор обаче едва ли би оценил играта на думи, затова си замълчах.
— Как се свърза с теб?
— Чрез свой познат, който работеше за съдружниците ми по някои проблеми с властите.
— Адвокат на криминални дела — досетих се и това като че ли отново му се стори забавно.
— Това не те засяга. Казах ти всичко, което знам. Дали няма да съжалявам, че съм ти казал твърде много?
Въпросът прозвуча заплашително като свистенето на мачете над главата ми.
— Не е прекалено много — уверих го.
Той не коментира, само кимна — учтиво. Повдигна свободния край на пластмасата и се промъкна навън през ниския прозорец.
Дълго след като си тръгна, още стисках металния лост.
20.
— Значи не е било съвпадение — отбеляза Джо. — Нали ти казах, че този град е твърде малък, за да е случайно, че пътищата ви с Тор отново се преплитат. А пък когато става дума за наемни убийства, градът се оказва още по-малък. Една уютна задружна общност.
Присвих очи:
— И мен ли причисляваш към тази общност?
Той сви рамене:
— Не съм аз този, който посреща гости като Тор.
Станах от стола и отидох при прозореца, за трети път, откакто бях дошъл в кантората поглеждах навън. Напоследък доста наблюдавах улицата. Това е навик, който човек получава, ако наблизо се навъртат опасни хора. Малко ободряваща параноя.
— Трябваше да го разпитам по-настойчиво.
— Луд ли си? Хора като Тор не реагират добре на настойчиви разпити, Линкълн Пери.
— Хора като Тор дават само минималната информация — отбелязах и се обърнах към него. — Сигурен съм, че знае много повече от това, което ми каза.
— На твое място щях да се радвам, че си е тръгнал. — Джо поклати глава. — Да мине през проклетия прозорец. На цялата му резервираност и спокойствие, този човек има склонност да драматизира.
— Ако Джеферсън не е успял да наеме Тор за убийството, вероятно е потърсил друг. Ако онова, от което се е страхувал, е било толкова сериозно, че да го принуди на тази стъпка, едва ли се е отказал само защото един наемен убиец не е приел поръчката.
— Може би.
— Тор на практика призна, че Джеферсън се е свързал с него чрез адвокат, който е защитавал хората на Белов. Ако намерим този човек, може би ще открием и друг, с когото го е свързал.
Джо ме погледна, сякаш му предлагах чаша прокиснало мляко.
— Линкълн Пери, нали не предлагаш да започнем да разливаме всеки наемен убиец в града?
— Някой от тях може да знае нещо.
— Точно така. И когато го открием, той ще ни убие и с това ще приключи проблема. Предлагам да използваме малко по-заобиколен подход.
Прокарах длан по лицето си; мозъкът ми вече бе леко замъглен от безсънието.
— Напълно си прав. Просто не мога да спра да мисля за Тор. Той е от онези хора, които трудно се забравят.
— Не съм го забравил. Тук обаче имам нещо друго, което ще привлече вниманието ти.
— Така ли?
Той взе един лист и ме погледна, очите му блестяха от възбуда.
— Спомняш ли си, че не можехме да си обясним как някой, свързан с Анди Доран може да е убил Джеферсън?
Кимнах:
— Времето не съвпада. Интервалът е твърде голям.
— Десет минути, преди да се появиш, този проблем отпадна.
Той плъзна листа по бюрото ми. Беше разпечатка от електронен вестник.
— Анди Доран е избягал от затвора в края на септември. Бил е на свобода две седмици преди убийството на Джеферсън.
Вдигнах листа и погледнах Джо. Той се усмихна напрегнато:
— Е? Сега ще престанеш ли да мислиш за малко за Тор?
Без да отговоря, наведох глава и прочетох статията. Доран и още двама затворници, дежурни по почистването, избягали скрити в камион за боклук. Двамата били арестувани в рамките на двайсет и четири часа. Доран изчезнал.
— Сигурен ли си, че още не са го хванали? Полицията залавя повечето избягали затворници толкова бързо, че…
— Още е навън. На уебсайта на полицията има цяла страница за него.
Прочетох статията още веднъж, после я оставих настрана и погледнах Джо.
— Той е нашият човек. Доран е убиецът.