— Таргънт е оставил да ме следят.
Джо видя колата, без да се налага да му я посочвам. Загледа се в нея за известно време. После предложи:
— Ако искаш, да те закарам другаде и да видим дали ще ни последва.
— Нека да стоят тук.
Изчаках Джо да си тръгне и влязох в сградата. Когато се качих в апартамента, съблякох мокрите дрехи и ги хвърлих на купчина върху пералнята, влязох под душа и пуснах топлата вода.
Когато се изкъпах и преоблякох, влязох в хола, без да паля лампата, и погледнах навън. Колата още беше там. Колкото повече я гледах, толкова повече се ядосвах. Бяха претърсили жилището ми, взеха пикапа ми, а сега ме следяха нощем.
Спуснах щорите, при което в апартамента стана още по-тъмно, и телефонирах на Ейми. Обаждане като при нормална връзка — да поговориш с гаджето си, след като се прибереш вкъщи. При нормална връзка вероятно щяхме да обсъждаме някое заседание в службата, проблеми с развалена факс машина и може би предстоящо посещение при зъболекаря. С мен трябваше да слуша за убийства, вкус на пистолетни дула в устата и полицейски разпити. Поне щях малко да разнообразя живота ѝ.
— Аз съм. Линкълн.
— Добре ли си?
Звучеше сънено.
— И по-добре съм бил. Легнала ли си?
— Не, не. Преди малко те търсих. — Чух шумолене, може би сядаше в леглото. — Какво стана днес?
— Открили са мои отпечатъци върху парите на Алекс Джеферсън, Анди Доран ми набута пистолет в устата и Карън ме уволни, след което е поискала съдебна заповед за ограничаване на контактите ми с нея.
След кратко мълчание тя отбеляза:
— Е, може би не е уместно да се оплаквам от проблемите с електронната ми поща и деформираната кутия кока-кола, която ми продадоха на обяд.
— Няма да се съревноваваме чий ден е бил по-тежък. Нямам нищо против да ми разкажеш за проблемите си.
— Много трезв подход към общуването с партньора.
— Научил съм го в училището по общуване. Вземах вечерни уроци заради тебе.
— Няма да са ти излишни.
— Благодаря.
— Искаш ли да дойдеш? След като вече така и така ме събуди.
Понечих да кажа „да“, но размислих.
— Идеята не е добра. Полицията ме следи, ще тръгнат след мен, а не искам тези идиоти да намесват и теб.
— Отпечатъците… могат ли да ги използват за…
— Да ме изпратят зад решетките ли? Може би. Ще идваш ли да ме утешаваш в затвора?
— А, не. Ще трябва да те измъкна.
— Само ми кажи как да намеря тунела, след като го прокопаеш.
— Никакви тунели. Мразя да копая.
— Значи през стената.
— Да. Така е много по-стилно. В гардероба си имам въже и кука, готови за използване.
Глупавите шеги и безсмисленият разговор ми помагаха, както нищо друго не беше в състояние да ми помогне, част от напрежението в мускулите ми отслабна, вече не мислех толкова за полицейската кола на улицата.
— Не мога да ти опиша колко ми липсваш тази седмица. И нямам предвид като заместител на Джо.
— Вече ти се извиних за това, Линкълн.
— Знам. Но разбираш какво искам да кажа.
— Да. Радвам се.
— Хайде, когато това приключи, да отидем някъде. За събота и неделя. Сами, без ченгета, които да послушват пред вратата.
— Чух, че в Индиана е много красиво в този сезон.
— Неуместна шега.
— Да.
Поговорихме доста дълго, преди да осъзная, че е станало късно, а тя е на работа сутринта. Пожелах ѝ лека нощ, затворих и пак погледнах през прозореца. Ченгетата още бяха долу, дъждовните капки се сипеха върху покрива на колата им. При изгасена лампа едва ли ме виждаха, но въпреки това им показах среден пръст — за всеки случай — и легнах да спя.
Когато телефонът иззвъня, първата ми мисъл бе за едно друго среднощно обаждане. После отворих очи и видях, че през прозорците прониква бледа светлина. Погледнах часовника и установих, че тъкмо минава седем — още десет минути и будилникът щеше да иззвъни. Телефонът още звънеше, отначало посегнах към слушалката, но осъзнах, че е мобилния ми, и го вдигнах. На дисплея не беше изписан номер. Отговорих, но моето „ало“ прозвуча повече като нечленоразделно грачене, отколкото като дума.
— Съжалявам, че те будя — каза непознат за мен глас, — но се очертава това да е най-важният ден в живота ти, Линкълн, затова не е зле да станеш по-рано.
— Какво?
Седнах в леглото и се опитах да позная гласа. Знаех само, че не е Доран, Таргънт или някой, с когото съм разговарял наскоро.
— Днес е денят на плащането, Линкълн. Плащането. Ти ще го уредиш. Някой трябва да убеди Карън Джеферсън да преведе парите. Ти доброволно предложи услугите си за тази работа.