Джо беше буден, седеше в кухнята, пиеше кафе и четеше вестник — обичайните му сутрешни занимания. Бе забравил вратата отворена и когато влязох, стреснато ме погледна и понечи да стане от стола.
— Линкълн?
— Хванали са Ейми.
— Какво?
— Хванали са Ейми. Доран и съучастникът му. Преди малко ми се обадиха.
Той поклати глава, сякаш не искаше да приеме новината.
— Карън трябва да преведе парите довечера. Искат да я убедя да го направи.
— Не можеш да се срещаш с нея.
— Да. Опитах се да им обясня. Не искат да чуят.
Разказах му какво съм говорил с похитителите и когато свърших, той отново поклати глава.
— Линкълн, трябва да потърсим помощ. Обади се на Таргънт. Това е отвличане.
— Ще я убият, Джо.
— При всякакви обстоятелства ще я убият.
Погледнах го удивено. Той вдигна ръка:
— Извинявай.
— Не. Прав си. — Объркването ми прерасна в страх. — При всяко положение могат да я убият. Дори Карън да преведе парите. Трябва да решим как да спасим Ейми. Не мисля обаче, че Таргънт може да ни помогне.
— Кой може тогава?
— Трябва да се държа така, че да останат с впечатление, че Карън ще плати. Нека да си мислят, че изпълнявам нарежданията им.
— Това е чужд живот, Линкълн. Това е Ейми. Готов ли си да поемеш цялата отговорност за всичко, което ще се случи? Готов ли си да я поемеш сам?
Чувствах допира на пистолета на гърба ми, твърдата издутина на кобура. Това усещане ме безпокоеше, предизвикваше ме. Исках да почувствам тежестта на оръжието в ръката си, да дръпна спусъка, да видя как куршумите излитат от цевта и се забиват в… кого?
— Не беше Доран.
— На телефона ли?
— Да. Беше съучастникът му, не Доран.
— Дори не знаем кой е той — изтъкна Джо. — Не знаем кой е и къде се крие, нямаме време да го търсим. Можем да се обадим в отдела за освобождаване на заложници на ФБР, те ще изпратят някого при Карън, ще са готови, когато похитителят се обади.
— Ако ченгетата оплескат нещо, Ейми…
Не довърших изречението. „Ейми ще умре“. Не бях готов да го кажа открито, не и за нея. Въпреки това осъзнавах истината, безпристрастните, жестоки факти.
— Ако ние оплескаме нещо, друго ли ще бъде?
— Трябва да говоря с Карън. Задължително. Когато похитителите ѝ се обадят, тя трябва да знае какво става. Трябва да знае, че е заложен още един живот.
— Ще я помолиш ли да плати?
Не отговорих.
— Линкълн?
— Не знам. По-лесно е да си върнеш парите, отколкото човешки живот. Карън ще разбере.
— Те са те хванали на тясно — отбеляза той. — Разбираш ли? Нагласиха нещата така, сякаш ти изнудваш Карън и сега те убедиха да го направиш. Дори да я накараш да плати, мислиш ли, че това ще е краят? Че ще освободят Ейми, а ти ще обясниш на Таргънт какво е станало и той ще ти повярва? Не, няма да стане. Сигурно са измислили още някой номер, с който ще те довършат.
— Трябва да създадем впечатление, че действаме според плана им. Така ще си спечелим време.
— Време за какво? Нямаме ни най-малка представа кои са тези хора.
— Искам да говоря с нея, Джо. Те ще ѝ се обадят и когато го направят, Карън трябва да знае какво става.
— Ако отидем и ченгетата са оставили някого да наблюдава къщата, това ще е краят. Ще те арестуват за неспазване на ограничителната заповед и ще се налага да обясняваш всичко от затвора.
— Ще се опитам. Искаш ли да ме закараш, или да си търся друга кола?
Джо изглеждаше разтревожен. Искаше да действаме според закона, да потърсим помощ от полицията и ФБР. Така би посъветвал всеки друг, ако не ставаше дума за Ейми, ако не знаеше, че съм толкова загрижен. Все пак не можеше да отрече и моите аргументи. Знаеше какъв е рискът и при двата варианта.
— Ще те закарам, но искам да ми обещаеш, че още няма да се отказваш от варианта да потърсим помощ от полицията. Тя е заложник, Линкълн. Разбираш ли? Сами не можем да се справим с тази ситуация. Ако се надяваш, че Карън ще плати и това ще оправи нещата, добре. Но ако не пожелае, тогава няма да те подкрепя. Ще ни трябва помощ, най-квалифицираната, която може да ни осигурят от полицията.
— Ще решим, след като говорим с Карън.
Това не му хареса, но не успя да отговори, защото телефонът ми отново иззвъня. Преди да погледна дисплея, и двамата бяхме сигурни, че се обажда Доран или съучастникът му. Този път обаче номерът не беше блокиран.
— Таргънт — измърморих.
— Обади се. Кажи му какво е станало.
— Още не.
— Може да знае нещо. Защо ще се обажда толкова рано, ако…