Срещу мен имаше издадена заповед за арестуване, лист хартия, който щеше да ме изпрати в затвора, но тази мисъл някак си оставаше в периферията на съзнанието ми. В сравнение със страха, че ще загубя Ейми, това бе дребно притеснение. По дяволите да върви всичко останало, само да успея да я освободя. В сравнение със съучастника на Доран, когото познавах само от един телефонен разговор, Таргънт ми се струваше като добър приятел.
Джо караше точно с разрешената скорост, струваше ми се невъзможно бавно, но разбирах защо го прави. Сега най-лошото щеше да е, ако ни спрат за превишена скорост. И без това скоро нямаше да е безопасно да пътуваме с колата му. Таргънт щеше да я обяви за издирване.
Минахме през града, излязохме по „Кливланд мемориал шоруей“, на запад, до „Лейк авеню“. Не знаехме адреса, но никой от двама ни нямаше да се затрудни да намери къщата. Единствения път, когато бяхме ходили там, бе в компанията на Тор и още един от наемниците на Белов. Такива посещения обикновено се запечатват в съзнанието завинаги.
Голямата къща във викториански стил изглеждаше непроменена, постройката и градината бяха безупречно поддържани. Почудих се дали съседите знаят с какво се занимава Белов, дали изобщо подозираха, какво ли си мислеха, когато, вечеряйки на верандата, погледнеха тихото му имение и видеха суровите мъже с вид на чужденци, които го посещаваха? Може би че се занимава с недвижима собственост или че работи на стоковата борса.
Спряхме отпред, отидохме до вратата и позвънихме. Отвътре не се чуваше нищо. Джо отново натисна звънеца, изчакахме още няколко минути, но никой не отвори. Къщата беше празна.
— Няма го и това ми намирисва на проблеми — измърмори Джо. — Съгласен съм с теб, че Белов може да ни свърже с Тор, но без него…
— Ще пробваме в „Дивата река“.
Обърнах се и слязох при колата.
Джо стоеше при вратата, гледаше ме.
— И какво смяташ да направиш? Ще влезеш, ще се изкашляш учтиво и ще попиташ за Тор? Там?
„Дивата река“ беше стриптийз бар собственост на руската мафия и хората на Белов често се навъртаха там.
— Взел ли си си пистолета? — попитах.
— Да.
— Това е хубаво.
„Дивата река“ се намираше на източния бряг на Флатс — бивш складов район, който по-късно бил преустроен в квартал с ресторанти, клубове и дискотеки. Сега много от тези някога печеливши заведения бяха фалирали и Флатс отново преживяваше трудни времена. „Дивата река“ се справяше добре, но това е лесно, когато зад гърба ти има мафиотски долари.
Прозорците бяха закрити с избелели сиви плоскости, така че минувачите да не виждат танцьорките вътре, през дръжката на вратата бе преметната верига, но не беше заключено. Смъкнах веригата, отворих и влязох в мрачното помещение.
Досега не бях влизал в бара, но бях виждал интериора му на запис от камерата за наблюдение. На касетката бе записано убийство. Влязохме в просторния главен салон, зает от няколко реда маси в основата на висока сцена с четири месингови стълба в средата. Имаше два бара — един отляво и един в дъното на помещението. Над главите ни тиктакаше стенен часовник с формата на женски гърди. Не се виждаше никой, но отнякъде се чуваха гласове.
— Отзад има друг салон.
— Да.
Джо не каза друго, но предположих, че и той си помисли същото като мен: Записът на убийството бе точно от онзи заден салон.
Минахме през празното помещение, покрай сцената и задния бар, до който имаше двойна врата. Гласовете се чуваха по-силно. Разсеяно опипах пистолета на гърба си, после отворих вратата и влязох. Джо ме последва.
Около една маса седяха трима мъже, четвърти стоеше прав. Всички ни погледнаха враждебно, когато влязохме. На масата имаше няколко тестета карти, но никой не играеше; една пура изпускаше тънка струйка дим във въздуха. Не познавах нито един от четиримата по име, но онзи, който стоеше прав — нисък, с плоско лице и широки рамене, напомнящ дребно, мускулесто куче — ми беше познат. Година по-рано бях виждал снимката му при един разпит във ФБР.
— Имате ли някаква работа тук? — попита един от седналите около масата. Имаше дълбока трапчинка на брадичката, а сивата му коса бе прилепнала на главата, сякаш току-що е излязъл от басейн. — Или сте сбъркали адреса? Ако е така, можете да се извините и да се пръждосвате.
Джо застана до мен. Един стол изскърца — единственият от тримата, който седеше с гръб към нас, се обърна.
— Търсим Тор — отговорих аз, сякаш това бе най-нормалното нещо.