— Задето те удари по рамото ли го фрасна? — осведомих се аз.
— Не. Задето ме нарече грохнал старец.
След десет минути бяхме в „Куджо“. Мислех, че е на „Картър роуд“, но всъщност се намираше на Четвърта улица, от вътрешната страна на един завой на реката. От паркинга се виждаше подвижният мост на „Ийгъл авеню“, а точно зад него се издигаха тухлените комини на старата пожарна, строена няколко десетилетия по-рано за контрол над горските пожари. При други обстоятелства щях да спра да се полюбувам на гледката; малкият парцел, постлан с напукан асфалт, бе идеално място за наблюдение на реката, благодарение на която градът процъфтяваше. Сега само се огледах набързо за полицаи.
Под емблемата с озъбената кучешка муцуна върху дъска, украсена с червеникави капки, сякаш покапали от устата на звяра, пишеше работното време на бара: „Всеки ден след 16:00“.
— Тези заведения явно имат специално работно време за бивши съветски граждани — отбеляза Джо.
— Така изглежда.
На паркинга имаше две леки коли и един стар камион, но не се виждаше жив човек. Извадих пистолета си и се приближих до вратата.
— Доста агресивно започваш — измърмори Джо.
— Нямам доверие на оня тип от „Дивата река“. Тор може и да е тук, а може и да ни готвят капан.
— И аз си помислих същото. Ако влезем и попаднем в същата ситуация, както на предишното място, какво ще правим? Цял ден ли ще обикаляме баровете и ще размахваме пистолети?
— Това е единственият начин да спасим Ейми. Ченгетата няма да могат да открият съучастника на Доран, дори да ми повярват. Тор ще успее.
— Тогава да побързаме.
Вратата беше отключена. Отворих я и влязох. Лампите бяха изгасени, но покрай стените имаше неонови крушки, хвърлящи разноцветна светлина.
— Не виждам познати лица — отбеляза Джо.
— Не виждам никакви лица.
Направих още няколко крачки напред, вратата зад Джо се затръшна и в този момент някой уви верига около врата ми и ме дръпна силно назад. Успях да пъхна пръстите на лявата си ръка между веригата и гърлото си, но това не ми помогна; металните брънки се впиха в плътта ми, прекъснаха достъпа на въздух до белите ми дробове. Дъхът, който си бях поел щеше да бъде последният, ако веригата не се отпусне.
Все още стисках пистолета, но когато се опитах да го използвам, нападателят с лекота го изби от ръката ми. Хванах веригата с две ръце, започвах да се задушавам. Иззад бара излезе някакъв тип по къси ръкави, видях как вдига юмрук и успях да стегна мускулите на корема си точно навреме. Въпреки това ударът сякаш разкъса вътрешностите ми. Юмрукът му се стовари върху слънчевия ми сплит и изкара от гърдите ми и последния въздух, който бях задържал. Инстинктивно се опитах да си поема дъх, но веригата продължаваше да стиска врата ми. Въздухът не ми достигаше и в същото време отчаяно се опитвах да вдишам, болката бе неописуема, сякаш тялото ми от корема до врата щеше да се пръсне.
Пред очите ми се появиха танцуващи ромбове, стаята изчезна. В следващия момент нападателят отпусна веригата и ме блъсна на земята. Нямах време да се окопитя, веригата ме фрасна по слепоочието и ме повали. Плъзнах се по пода и устните ми обърсаха дъските.
Смътно забелязах светъл лъч, преминаващ пред лицето ми; още не чувствах болка в главата си, защото всичките ми усилия бяха насочени в опита да си поема въздух. С появата на светлината побоят спря. Чух гласове, някой говореше на руски. Останах проснат на земята и бавно, мъчително си поех дъх. При всяко вдишване в устата ми влизаше прах, но въздухът никога не ми се е струвал толкова сладък.
Когато се уверих, че отново мога да дишам, се извъртях на една страна и се надигнах на лакът. Главата ми бе разкървавена от веригата и кръвта течеше по лицето ми. Избърсах го с една ръка, после седнах и се огледах. Джо беше при вратата, някакъв мъжага го държеше с ръка през гърлото и притиснал пистолет до главата му. Двамата ми нападатели стояха по средата на помещението и трескаво говореха на руски с новодошлия, при чието влизане бе проникнал светлият лъч, който видях. Примигнах, опитвайки се да фокусирам. Новодошлият изръмжа нещо и мъжагата пусна Джо. Още не можех да го видя ясно в сумрака, но макар че говореше на руски, по тихия му глас го познах.