Тор.
35.
След няколко секунди Тор клекна до мен, прокара пръсти през косата ми, огледа раната.
— От главата винаги кърви силно. Раната не е сериозна.
Обърна се и каза нещо на руски. Мъжът с късите ръкави се замъкна зад бара и донесе кърпа. Тор я сложи в ръката ми и я притисна върху раната.
— Можеш ли да се изправиш?
— Да. — Навлажних устните си с език. — Търсихме те в „Дивата река“. Твоите хора май ни устроиха засада.
Той кимна:
— Казаха ми какво е станало и къде са ви изпратили. Имате късмет, че бях наблизо.
— Предполагам.
— Постъпката ви… не беше разумна.
— Знам, че не беше много умен ход, но трябваше да те намерим. Положението е сериозно, Тор. Онзи…
— Да не обсъждаме това тук — прекъсна ме той с глас, нетърпящ възражения.
Изправи се и ми подаде ръка. Поех я и той ми помогна да се изправя.
— Да излезем. Докато караш, ще ми разкажеш какво става.
Тръгнах след него към входната врата. Джо изглеждаше невредим. Явно бяха решили да го държат, докато ме пребиват. Може би след това и той щеше да бъде подложен на същото. Най-сетне видях онзи, който бе стегнал гърлото ми с веригата — мъж с вид на маймуна, много бледа кожа и татуировки по целите ръце чак до врата. Тор ме заведе до вратата, после пристъпи към нападателя ми. Обхвана брадичката му с пръсти, стисна бузите му и прошепна нещо на руски. Не стискаше много силно, но мускулите на ръката му бяха напрегнати и в очите на мъжа с веригата се появиха сълзи. Той не направи опит да се измъкне. Тор продължи да говори шепнешком известно време. Накрая го пусна и нападателят ми остана със сведена глава. Тор отвори вратата и с Джо излязохме на светло.
— Добре ли си? — попита партньорът ми, като ми подаваше пистолета.
Свалих кърпата от главата си и погледнах червеното петно.
— Да.
— Още доста кървиш.
— Ще спре.
Наближаваше обяд. Ейми бе отвлечена поне от пет-шест часа. Много неща можеха да се случат за толкова време. Можеха да са я закарали извън щата, да са я хвърлили в задницата на някой камион, да са се отдалечили на стотици километри и още да пътуват. Все пак това не беше най-лошият вариант. За него обаче не исках да мисля.
Вратата пак се отвори и Тор излезе, посочи форда на Джо.
— Това ли е твоята кола?
— Да.
— Ще тръгнем с нея. Ти ще караш, а ти ще ми разкажеш какво толкова сериозно се е случило, че да те накара да правиш такива глупости.
Джо седна зад волана, Тор ми махна към дясната седалка и се настани отзад. Носеше черни дънки и черно яке и не беше нужно да го оглеждам за издутини под дрехите, за да се досетя, че е въоръжен. Носеше и ръкавици, макар че не беше студено. Джо постоянно поглеждаше в огледалото, опитвайки се да следи спътника ни. Изчаках да излезем от паркинга, преди да заговоря:
— Знам кой е изнудвал Алекс Джеферсън. Казва се Анди Доран и работи в комбина с онзи, когото Джеферсън е наел, след като ти си му отказал. Наел го е да убие Доран, да премахне проблема с изнудването, но той се е съюзил с него. Вероятно е надушил повече пари в този сценарий.
Светофарът пред нас светна жълто и Джо зави надясно, за да не спира. Караше безцелно, само и само да сме в движение.
— Днес отвлякоха една жена.
Тор гледаше разсеяно навън. Не личеше да ме слуша и не ме поглеждаше.
— Тя няма нищо общо с това. Абсолютно нищо, Тор. Отвлякоха я, защото знаят, че е важна за мен. Трябва да открия съучастника на Доран. Спешно е.
— Мислиш, че знам кой е, така ли?
Поклатих глава:
— Не, но познаваш човек, който може би знае. Онзи, който е свързал Джеферсън с теб, онзи адвокат, той може би знае. Логично е, ако му се е доверил веднъж, Джеферсън пак да е потърсил услугите му. Трябва да разбера кой е този човек, трябва да говоря с него.
— Вече ти казах, че не искам да се замесвам. Полицията ме откри заради една грешка. Не искам да правя повече грешки.
— Ти си замесен повече, отколкото осъзнаваш. Знаеш ли, че са издали заповед за арестуването ми? Мислят, че аз съм убил Джеферсън. Всъщност мислят, че съм организирал убийството му. Заподозреният като пряк извършител си ти, Тор.
— Този Доран, той ли го е убил?
— Твърди, че не е.
— Кой тогава?
— Не знам и точно сега не ме интересува.
Свалих наквасената с кръв кърпа от главата си, раната най-после бе спряла да кърви. Обърнах се към Тор. Той не беше променил позата си, откакто бе седнал, не беше помръднал, но видях, че стиска юмруци.
— Трябва да си върна Ейми. Така се казва тя. Ейми Амброуз. Тя е невинна, Тор. Освен грешката, че ме познава, няма никаква вина. Сега я държат като заложник.