— О, да. Да. Добре. Добре. Е… влизай.
Чу се бръмчене, ключалката изщрака, Тор дръпна дръжката и отвори. Влезе и аз го последвах.
Озовахме се в просторно помещение, наполовина жилище, наполовина кантора. Отляво имаше П-образно бюро с две секции за книги и няколко шкафчета отзад и две кожени кресла отпред. На стената до секциите бе закрепен плоскоекранен телевизор. От другата страна на бюрото имаше малък бар с няколко бутилки вино и кристална гарафа с уиски.
От офисната част се влизаше в разположен на по-ниско ниво хол, обзаведен с още няколко кресла, разглобяем диван и огромен телевизор. Цялата стена отзад бе остъклена, с изглед към подвижния мост над Куяхога и целия град отвъд.
В стаята влезе нисък мъж с мокра къдрава черна коса. Държеше ръцете си събрани пред корема и вървеше бързо като човек, свикнал все да догонва по-дългокраки хора. Беше по риза и носеше тиранти. Когато видя Тор, още повече се забърза, почти претича през хола с протегната ръка за поздрав. Мен ме удостои само с бърз, любопитен поглед. Цялото му внимание бе насочено към Тор.
— Здравей. Леле, голяма изненада — измънка, след като стигна до нас, все още с протегната ръка.
Тор го хвана за ръката и го дръпна с все сила. Рийд залитна напред, руснакът го подхвана през кръста и го засили напред към една стъклена етажерка. Тя се разклати, един рафт падна, но дебелото стъкло не се счупи. Малка ониксова статуетка и един гравиран пепелник се търкулнаха до краката ми. Рийд размаха ръце и крака, възвърна равновесието си, но в този момент Тор го завъртя и заби коляно в слабините му. Удари го толкова силно, че адвокатът подскочи, после се търкулна на земята, превивайки се от болка.
Това внезапно нападение бе толкова изненадващо за мен, колкото и за Рийд. Тор не издаваше никаква склонност към агресия, докато не го блъсна в етажерката. Сега застана неподвижно и безизразно се втренчи в гърчещия се на мекия килим дребосък, просълзен и с разкривена от болка уста.
— Ти си казал името ми на Алекс Джеферсън — заговори руснакът след няколко минути, когато дишането на Рийд се нормализира. — Срещнах се с него да чуя предложението му и му казах, че се е объркал. С това всичко трябваше да приключи. Но не стана така. Знаеш ли с кого трябваше да говоря след това? Знаеш ли какви проблеми ми причини с твоята глупост?
Рийд седна на земята и погледна Тор като дете, което е направило беля и сега очаква да бъде наказано. Поклати глава, но не отговори.
— Детективи от полицията — продължи руснакът. — Викаха ме да ме разпитват за Джеферсън. Любопитстваха защо сме се срещали. Сигурно се досещаш, че не съм очарован от този интерес към мен. Сигурно се досещаш, че никак не ми харесва да ми пращаш полицията.
— Не съм ги изпратил аз — проплака Рийд, давейки се в собствената си слюнка.
— Заради теб трябва да се занимавам с тях. Ти ме замеси в тази каша. — Тор ме погледна. — Разкажи му какво става.
Коленичих до Рийд и той се отдръпна уплашено назад.
— Човекът, когото Джеферсън е наел вместо Тор, отвлече една жена. Направи го, за да ми попречи да го разкрия. Опитва се да изнудва вдовицата на Алекс Джеферсън за няколко милиона. Свързал си го с Джеферсън, за да му помогне, но той се е обърнал срещу него.
— Чу ли добре? — добави Тор. — Отвличане. Знаеш ли кой се занимава с отвличания?
Рийд мълчеше, но осъзна, че руснакът чака отговори, и прошепна:
— Полицията.
— ФБР. Федералното бюро за разследване скоро ще се намеси. Ще говорят с полицията и оттам ще ги изпратят при мен. И всичко това заради теб.
Рийд отчаяно поклати глава:
— Дори нямам представа за какво говориш. Аз само посредничих да се срещнеш с Алекс. Не знаех какво иска. Аз само…
Тор се наведе и стисна лъскавите му черни къдрици. Дръпна го и Рийд изстена, изправи се в опит да намали болката. Тор бръкна в джоба си и извади любимия си ловджийски нож със сребърна дръжка. Натисна го с палец, острието излезе и той го притисна до гърлото на Рийд.
— Не съм дошъл да слушам извинения и жалкото ти скимтене. Ти ме забърка в това и сега ще ни кажеш всичко, което искаме да знаем. Ни повече, ни по-малко. Съгласен ли си?
— Да — прошепна Рийд.
Тор завъртя острието така, че подпря дебелата брадичка на адвоката с върха на ножа.
— Кимни, ако си съгласен.
— Съгласен съм.
— Казах да кимнеш.
Рийд преглътна с мъка, погледна Тор. Върхът на острието бе допряно до брадичката му и му пречеше да помръдне главата си, но той все пак реши да пробва. Кимна, като Тор направляваше главата му с ръка, все още стиснал косата на адвоката. При това брадичката на Рийд се плъзна надолу и нагоре по острието. По кожата му остана белезникава следа, която след секунда се разтвори и започна да кърви.