Рийд започна да се мята, но руснакът го държеше здраво. По крака на адвоката потече струйка урина, намокри крачола му и се стече по глезена му. Без да поглежда надолу Тор дръпна крака си.
— Свали панталоните му. Панталоните и обувките. После ще го пъхнем във ваната.
— Спрете! — изпищя Рийд.
Краката му омекнаха и се наложи Тор да го задържи, за да не падне на колене. Лицето на адвоката бе мокро от сълзи и парата от ваната.
— Томи Галиончи — изрече пресипнало. — Мисля, че Алекс се върна при него.
Погледнах Тор и за първи път, откакто се срещнахме в „Куджо“, видях някаква реакция. Личеше, че името му е познато, но забелязах и нещо друго. Нещо, граничещо с тревога.
— Знаеш ли за кого говори? — попитах.
Тор гледаше Рийд. Вдигна глава и ме погледна. Онова, което бях видял на лицето му, бързо се скри зад обичайното му непроницаемо изражение. Той кимна:
— Навремето работеше за италианците. Семейна традиция, когато това значеше нещо. Сега действа сам. Не обича да работи в екип. Умен, жесток и непредвидим човек. Не знам как да го намеря.
Коленичих, за да погледна Рийд в лицето. Косата му бе мокра, залепнала за челото му, брадичката и устата му бяха розови от разредената с пот кръв.
— Каза, че мислиш, че Джеферсън се е върнал при него. Обясни ми какво имаше предвид.
— Преди години бях уредил Галиончи да помогне на Джеферсън за нещо. Не знам какво точно, Джеферсън просто ме помоли за помощ и аз го свързах с Галиончи. Затова…
— Чакай — прекъснах го. — Преди колко години? Кога стана това, Рийд?
— Не знам, може би преди пет.
— Не… много добре знаеш. Помисли си и ми дай точен отговор. Кога беше?
Рийд подсмръкна и след кратко замисляне отговори:
— Ами, да. Трябва да е било преди пет години.
— Кога по-точно?
— През лятото. В разгара на лятото.
— И казваш, че е италианец? Мургав, мускулест?
— Да.
Мамка му, точно така Дони Уорд бе описал човека, който застрелял кучето му, а Джери Хийт — мнимия полицай, който Джеферсън и Фентън Брукс довели в дома му. През лятото преди пет години. Когато Доран е бил арестуван, преди да го убедят да сключи споразумение с обвинението. Джеферсън не е искал да моли пак за помощ Галиончи, но не е имал избор. Спомних си Доран на брега на езерото, когато ми каза, че съучастникът му е същият човек, когото Джеферсън е наел да го убие. Явно не разбираше каква роля е изиграл Галиончи за изпращането му в затвора преди пет години.
— Това е същият човек. Този негодник сега работи в комбина с Доран, но тогава го е изпратил в затвора. Печели онзи, който предложи повече пари. Доран го е убедил, че ако се съюзи с него, ще получи повече, отколкото ще му плати Джеферсън. Той просто не знае кой е този човек и какво е направил преди пет години.
Рийд не разбираше за какво говоря и това още повече го плашеше.
— Казваш, че Джеферсън се е върнал при него, но не е искал — продължих аз. — Обясни какво имаш предвид.
— Алекс ми каза, че отново му трябва някой, но да не е Галиончи. Нямаше му доверие. Беше го страх от него. Казах му, че не знам кого друг да му препоръчам, но той настояваше, молеше ме. Тогава го посъветвах да говори… Рийд хвърли бърз, тревожен поглед назад. — … с Тор.
— Значи не си сигурен, че е отишъл при Галиончи, така ли? Само предполагаш.
— Сигурен съм. Каза ми, че идеята не му харесва, но аз нямах с кого друг да го свържа, а той все повтаряше, че няма време.
— Как да намерим Галиончи?
Рийд отвори и затвори уста, от ъгълчето между устните му се процеди слюнка, но той не отговори.
— Рийд, можем да те убием още сега. Вече го знаеш. Ще те оставим във ваната и ще те намерят след два-три дни в локва студена, кървава вода. Нищо няма да спечелиш, ако мълчиш.
— Живее в къща някъде в източните квартали. Не знам адреса. Имам само номера на мобилния му телефон.
— Мислиш ли, че държи отвлечената жена в къщата си?
Рийд облиза нервно устните си.
— Едва ли.
„Едва ли.“ Вдигнах юмрук и понечих да го ударя, но се спрях. Обърнах се и погледнах в огледалото, видях лицето си, замъглено от парата, но страхът още личеше в изражението ми. Имахме напредък, но не достатъчно. Дори похитителят на Ейми да беше Галиончи, той едва ли я държеше в къщата си. Дори да отидем да проверим, нямаше да намерим нищо. Бях сигурен. Този човек беше професионалист; сигурно имаше тайна квартира.
Тор пусна Рийд. Адвокатът падна на пода и пропълзя до тоалетната чиния, опита се да се свре зад нея. Като го гледах, изпитах гняв и отвращение. Той се прехранваше, изкарвайки пари от чужди престъпления, от хора като Галиончи и Доран. Те криеха трупове, той — пари.