Умеел да крие пари. Така бе казал Тор: „Крие пари и го прави добре“. Това беше казал и Рийд, когато се опитваше да се оправдае: „Аз се занимавам с финанси. Нищо повече. Не знам нищо за тази жена.“
— Те смятат да прехвърлят няколко милиона по компютърен път. И не само да ги прехвърлят — ще направят така, че да изчезнат. Таен трансфер, който дори специалистите няма да могат да проследят.
Рийд бе свел очи. Гушеше се зад тоалетната чиния. Посочих го на Тор:
— Той може ли да го направи?
Тор кимна. Изглеждаше почти впечатлен.
— Да. Може.
Рийд се опита да се отдръпне още, но нямаше накъде. Беше сам пред нас, затворен в банята. Заплака.
— Не знаех нищо за това. Не знаех за жената! Само им обещах да прехвърля парите. Само това ми казаха — за парите. Нищо повече!
Давеше се от слюнка и сълзи. Кимнах и изражението ми сигурно е било спокойно, защото той утихна. Спря да хленчи и повтори онова, което вече беше казал — че е знаел само за парите.
— Хубаво. Много добре, Рийд. Радвам се, че си се съгласил да му помогнеш за парите. Мисля обаче, че ще имаш проблеми с превода и ще трябва да се видите лично.
37.
Джо измисли плана.
Качи се при нас, след като Тор отново завлече Рийд в хола. Настоях партньорът ми да дойде и руснакът не възрази. Когато влезе, Джо веднага се втренчи в адвоката — още по бельо, мокър, потен, омазан с кръв. Остана загледан в него за известно време, после ме погледна.
— Знаем кой е нашият човек — казах аз.
Джо не коментира. Слезе при нас в хола, но се стараеше да не поглежда Рийд. Знам какво си мислеше — докато работеше в полицията бе измъкнал доста информация от различни престъпници, без да ги докарва до такова окаяно състояние. Сега обаче правилата бяха други и точно затова бях отишъл при Тор. Бяхме навлезли в подмолния свят и времето летеше. Не можехме да се ограничаваме с правила.
Джо седна и аз му разказах, че Рийд ще извърши превода и искам да го използва срещу Галиончи и Доран.
— Ако успеем да ги примамим тук, можем да смятаме работата за наполовина свършена. За тази цел трябва да измислим причина да се срещнат с Рийд. След няколко часа трябва да ми се обадят с инструкции за начина на превода. Трябва да променим плана по такъв начин, че да се наложи някой от тях да дойде при Рийд.
Джо се намръщи:
— Галиончи държи заложничката. Няма да е лесно да го убедим да дойде, без да се издадем.
— Той иска тези пари, Джо. Копнее за тях. Ще дойде, ако се убеди, че няма друг избор. Трябва да измислим причина някой от двамата да дойде, но всичко, за което се сещам, е твърде елементарно — подписване на някакъв документ за превода или нещо подобно. Няма да се хванат. Не и при такъв компютърен трансфер.
Рийд може би имаше идея, но не я споделяше. Тор мълчеше, седеше с пистолет в ръка и ни гледаше, а пък аз нищо не разбирах от парични преводи.
— Как ще го направиш, Рийд? След като парите бъдат преведени, как ще направиш така, че да изчезнат?
Адвокатът седеше на пода и притискаше парцалите от ризата си до брадичката, за да спре кръвотечението. Когато заговорих, смъкна ръцете си и погледна кървавото петно, сякаш да си припомни, че с мълчание нищо няма да постигне.
— Ще ги рикоширам.
— Какво?
— Рикоширане — такъв е терминът. Когато парите бъдат прехвърлени на определената сметка, веднага ще ги прекарам през серия от влогове. Използвам номерирани сметки, офшорни банки… има безброй начини да се направи по компютърен път. Казва се рикоширане, защото парите изскачат от сметката още преди да бъдат регистрирани. Така се проследяват по-трудно.
— И тези сметки съществуват само за рикоширането?
Той кимна:
— Това са фиктивни сметки. Вече съм ги приготвил.
— По какъв повод можеш да поискаш да се срещнеш лично с тези хора? Не е нужно да е действителна причина, трябва само да звучи убедително.
— Не знам.
— Тогава по-добре започни да мислиш, нещастнико. Защото, ако не успеем да ги примамим тук…
— Отпечатъци — каза Джо.
Погледнах го:
— Какво?
— Гледах го по телевизията… или съм го прочел във вестника, не помня. Беше нещо свързано с безопасността при използването на компютри. Някои организации задължително използват идентификация с пръстови отпечатъци. Вече има скенери за отпечатъци, които могат да се свържат дори с домашен компютър. Някои лаптопи ги имат вградени.