Погледнах Рийд, който кимна:
— Биометрия. Така се казва. Вече много офшорни банки използват биометрична идентификация за повишаване на сигурността.
— Това е — заяви Джо и пак се обърна към мен. — Използваха отпечатъците ти, за да те натопят. Сега ние ще им скроим същия номер.
— Звучи добре. Поне по-добре от всичко, за което аз се сетих. Рийд ще се обади на Галиончи и ще му каже, че за една от сметките му трябват отпечатъци. За по-голяма сигурност.
— Галиончи няма да се съгласи — продължи Джо. — Рийд ще му каже, че задължително трябва да използва нечии отпечатъци, но няма значение чии, и той ще изпрати Доран. Идеята сигурно ще му хареса — така Доран се свързва с парите, а не той.
— Ама аз нямам скенер за отпечатъци.
— Те не го знаят, Рийд — отговорих аз. — Трябва само да повярват, че имаш. Мисля, че можеш да ги убедиш.
Той ме погледна неубедено, но кимна.
Накарах го да използва микрофона на бюрото си. Така щях да чувам и двамата и можех да преценя дали Галиончи се е хванал на въдицата.
— Ако не си достатъчно убедителен — предупредих го, — ще се досетят, че сме те разкрили. Ще разберат, че знаем за Галиончи. Ще се уплашат и невинни хора ще пострадат. Ако това се случи, ще потърся сметка от теб, Рийд.
Той седеше на голямото кресло зад бюрото. Когато се наведе напред и гърбът му се отлепи от облегалката, на кожената тапицерия остана мокро петно. Още беше по бельо и по бледата кожа на косматите му гърди имаше петна засъхнала кръв. Пресегнах се и натиснах копчето на микрофона. Чу се сигнал „Свободно“.
— Обади му се.
Рийд набра номера и се наведе над апарата. Другите стояхме около него. Тор държеше пистолета така, че адвокатът да го вижда.
— Какво искаш?
Гласът не беше на Доран, а на човека, който ми се беше обадил сутринта. Погледнах Тор и той кимна. Галиончи.
— Ами, такова… вижте, има малък проблем.
Рийд говореше твърде бързо, звучеше твърде пискливо. Тор леко премести пистолета и адвокатът се втренчи в дулото, опита се да се успокои.
— Не е нещо сериозно — продължи. — Почти всичко е уредено, както искахте, но…
— Проблем ли има? Проблем?
Тонът на Галиончи обезпокои Рийд повече, отколкото пистолетът на Тор, но той преглътна и продължи:
— Не, няма проблем. Просто… имам система, която е идеална за вашите цели. С нея ще прехвърлим парите направо в една южноамериканска банка. Оттам ще ги преместим във фиктивна сметка в друга страна. Така трудно могат да се проследят, а американските власти нямат такъв достъп.
— Хубаво — заплашително измърмори Галиончи. — Действай.
— Да, ще го направя… тоест ще го направим, но за тази система, за прехвърлянето в първата сметка, ми трябва пръстов отпечатък.
Последва дълго мълчание.
— Пръстов отпечатък ли?
— Да. Имам скенер, свързан с компютъра. Слагате палеца си, натискам няколко копчета и сметката вече е настроена по него. Така сигурността значително се увеличава.
— Няма да използвам никакви отпечатъци! Абе, ти гъбаркаш ли ме? Отпечатък!
Рийд погледна към мен, после — телефона. По челото му беше избила пот, кършеше ръце.
— Добре. Както искате, но искам да ви кажа, че така ще стане най-добре. Това е най-сигурният начин. Отпечатъкът ще ни позволи да направим по-безопасна сметка, в която парите ще изчезнат. Банките смятат отпечатъците за по-високо ниво на сигурност и така влоговете са по-добре защитени.
— Това ме свързва със сметката. Не става.
— Няма значение чий е отпечатъкът. Не мога да използвам моите, но можете да изпратите друг да остави своя.
Гласът на Рийд звучеше все по-пискливо.
— Миналата седмица ми прехвърли половин милион и не ти трябваха такива глупости. Какво, по дяволите, се е променило сега?
Гледах Рийд, но сега се обърнах към Джо и забелязах същото изражение, което предполагах, че се е изписало и на моето лице. Половина милион? Преди една седмица?
— Това е по-голяма сума — каза Рийд и отново насочих вниманието си към него. — Много по-голяма. Поне ако съдя по онова, което ми казахте. Просто се опитвам да ви помогна. С толкова много пари е по-трудно. Пък и нали казахте, че полицията ще се опита да проследи прехвърлянето. Не искам да ме тикнат зад решетките. Искам трансферът да стане по възможно най-безопасния начин. За целта ми трябва отпечатък.
Звучеше по-убедително, не толкова нервно и излагаше разумни доводи.
— Ще използваш отпечатъка за началото и после ще прехвърлиш парите в сметката, за която говорихме, така ли? — измърмори Галиончи.
— Да. Точно това имам предвид. С помощта на отпечатъка ще отворим друг вид влог, който ще ни позволи да извършим превода по-безопасно. Банката го смята за допълнителна гаранция, но така всъщност улесняват нас.