— В гаража влезе някаква кола. Малка, спортна. Мазда, струва ми се.
— Добре.
Затворих и предадох думите му на Тор, който само кимна. Минаха няколко минути и тъкмо започвах да си мисля, че това е поредната фалшива тревога, когато Тор каза:
— Асансьорът.
Намръщих се, надигнах се в приклекнало положение и се заслушах. Не бях доловил нищо. След няколко секунди чух иззвъняването от асансьора при пристигането му на площадката. Не знам какво беше чул Тор, но се оказа прав.
Домофонната система избръмча и аз махнах на Рийд. Той се приближи бързо, шляпайки с боси крака по плочките, и натисна копчето.
— Да?
— Пусни ме да вляза.
Гласът не се чуваше добре, можеше да е Галиончи, можеше да е някой друг. Рийд ме погледна и аз кимнах. Той натисна друго копче и ключалката изщрака. Бяхме решили — по предложение на Тор — да оставим антрето свободно и да изчакаме посетителят да влезе.
Бях коленичил до стената, Тор стоеше от другата страна. Дръжката се завъртя и вратата се отвори. Тор зае позиция за стрелба и когато влезе, Анди Доран видя дулото на пистолета, насочено към главата му.
— Мамка му — изруга и в следващия момент аз се изправих зад гърба му и го ударих по главата с ръкохватката на оръжието си.
39.
— Няма мърдане оттук, Доран. Затова се успокой и се настани добре.
Беше паднал по очи на плочките и още лежеше там, тялото му бе неподвижно, но краката му потрепваха, сякаш се опитваха да избягат. Наведох се, напипах пистолета му в раменния кобур под якето му, взех го и го подадох на Тор, който го пъхна под колана си. След няколко секунди Доран дойде на себе си, обърна се по гръб и с присвити от болка очи се вгледа в нас; изглеждаше замаян, но вече преценяваше ситуацията. Седна с известно усилие и опипа главата си на мястото зад ухото, където го бях ударил с пистолета.
— Беше ми длъжник — Отбелязах. — И то не само с един удар.
Той опипа тялото си отстрани, търсеше пистолета, но установи, че го няма. Кимна леко и пропълзя назад, докато се облегна на стената. Не се опитахме да го спрем. Устата му бе разкървавена от сблъсъка с плочките. Той я облиза.
— Къде е тя? — попитах.
Той отново докосна раната си с език и не отговори. Тор стоеше мълчаливо, отваряше и затваряше ножа си с палец. Всеки път острието леко изщракваше и макар че се стараеше да не му обръща внимание, Доран все поглеждаше натам.
— Няма да излезеш жив от тази стая, ако не ни кажеш, Доран. Наистина ли искаш да направиш такава саможертва за човек като Томи Галиончи?
Доран ме погледна. Кожата под едното му око беше зачервена и започваше да се подува. Той продължи да мълчи.
— Отговори ми честно на един въпрос. Само на един, Доран. Отговори ми и мога да ти разкажа много интересни неща. Галиончи ли уби Джеферсън?
Той потърка главата си и се обърна към Тор, погледна острието, което с равномерни движения се отваряше и затваряше, отваряше и затваряше… Не каза нищо.
— Добре — продължих. — Верен си му. Това е хубаво. Тогава ще ти задам друг въпрос. Галиончи ли уби Дони Уорд?
Погледът му бързо се премести върху мен, но той продължи да мълчи.
— Да, Доран. Уорд е бил убит. Снощи. В момента полицията издирва човека, когото подозират за убийството. Този човек съм аз. Проблемът е, че не съм убил Дони. Не вярвам и ти да си го направил. Почти съм сигурен, че съучастникът ти го е убил. Имаш ли представа защо го е направил, освен за да натопи мен?
Доран отново се загледа в ножа на Тор и облиза кръвта от устните си.
— Защото ченгетата вече разпитваха Дони и Галиончи не можеше да допусне това да продължи. Дони Уорд би могъл да свидетелства, че той е човекът, който те е изпратил в затвора. Преди пет години Галиончи отишъл при Дони, застрелял кучето му и му предложил солидна сума пари, за да го принуди да оспори алибито ти.
Това накара Доран отново да ме погледне. Той наклони главата си на една страна, забрави да оближе устата си и кръвта закапа по пода.
— През лятото, когато си бил арестуван, Алекс Джеферсън е дошъл при него… — махнах към Рийд. — Помолил го да му помогне за една неприятна задача. Задача, от която полицията можела доста да се заинтересува. Рийд го свързал с Галиончи, който посетил Дони Уорд, а също и семейство Хийт, пред които се представил за детектив. Това е станало, преди полицията да намери бельото на момичето във фургона ти. Когато си избягал и си притиснал Джеферсън, той отново отишъл при Галиончи. И тук си прав — опитал се да му плати, за да те убие. Само че Галиончи не е преминал на твоя страна, Доран. Веднъж те е изпратил в затвора и сега смята пак да го направи.