— С удоволствие — отговори съществото и остави вентилатора. Опипа въздуха под себе си, намери каквото търсеше и седна върху празното пространство. После вдигна единия си крак и притегна връзката на ботуша си.
— Завърших Политехниката Еблис преди около три седмици — започна гигантът. — Разбира се, кандидатствах за обществена работа, защото в рода ми има много правителствени служители. Е, понеже списъците са вечно набъбнали…
— Обществена работа? — учуди се Боб.
— Ами да. Всичко това е обществена работа. Дори и джинът от аладиновата лампа е правителствен служител. Но трябва да си вземеш изпитите.
— Продължавай — подкани го Боб.
— Добре… обещайте, че това няма да продължи дълго… получих работата с връзки — изчерви се до оранжево. — Баща ми е фера в Подземния съвет, така че използва влиянието си. Предпочетоха ме пред четири хиляди други високопоставени кандидати и ме направиха Фера на царската чаша. Това е голяма чест, трябва да знаете.
След кратка пауза фера продължи:
— Длъжен съм да призная, че не бях подготвен — каза го тъжно. — Фера на чашата трябва да познава всички области на демонологията, а аз току-що излизах от колежа, при това с посредствени оценки. Разбира се, мислех си, че ще успея да се справя с всичко.
Фера пак млъкна и намести тялото си по-удобно върху въздуха.
— Не искам да ви досаждам с моите проблеми — каза той и се изправи. Моля ви да ме извините… — Взе вентилатора отново.
— Един момент — обади се Джанис. — Този цар ли ви нареди да вземете нашия вентилатор?
— Така да се каже — отговори фера и пак се изчерви до оранжево.
— Добре, тогава — продължи тя. — Богат ли е той? — За момента бе решила да се отнася към тази част от суеверията като към реално съществуващи.
— Той е много богат монарх.
— Тогава защо не си купи каквото иска? — поинтересува се Джанис. — Защо трябва да краде?
— Ами… — запъна се фера. — Няма откъде да го купи.
— Ясно — каза Джанис почти сама на себе си. — Това е някоя от изостаналите ориенталски страни.
— А защо не внесе стоките от чужбина? Всяка фирма ще се отзове с удоволствие.
— Всичко това е доста смущаващо отвърна фера и потри длани объркано. — Ще ми се да можех да стана невидим.
— Очаквам отговор — настоя Боб.
— След като държите да знаете — отговори фера намръщено, — цар Алериан живее в годината, която според вас е двехилядната преди Христос.
— Тогава как…
— О, имайте малко търпение — каза младият фера сърдито и изтри потните си длани във фланелката. — Всичко ще ви обясня. Както вече ви казах, бях назначен за Фера на царската чаша. Естествено, очаквах царят да иска скъпоценности или красиви жени, които можех да му доставя без проблем. Това се учи още през първия семестър. Само че той имаше всички бижута, които можеше да си представи и толкова съпруги, че не знаеше какво да прави с тях. Един ден ми каза: „Фера, през лятото дворецът ми е много горещ. Направи нещо, за да стане по-хладен.“ Веднага разбрах, че съм загазил. Само напреднал фера може да влияе на климата. Предполагам, че вместо да уча, прекарвах твърде много време в спортния отбор. Положението беше сериозно.
Намерих Голямата енциклопедия и погледнах какво пише за климата. Описаните магии не бяха по силите ми. Естествено, нямаше как и да поискам помощ… все едно да си призная, че съм некомпетентен. Е, прочетох, че в двайсети век имало изкуствен контрол на температурите, така че дойдох тук по тесния път към бъдещето и взех една от климатичните ви инсталации. След това царят настоя да направя така, че храната му да не се разваля и аз му занесох хладилник. После поиска…
— И свърза всичко това с генератора? — попита Джанис, която се интересуваше от такива подробности.
— Да. Може да не съм кой знае какъв майстор в магиите, но имам усет към техниката.
Звучи смислено, каза си Боб. В края на краищата кой би могъл да поддържа един дворец хладен през 2000-та преди Христа? Тогава приятният полъх на климатика и свойството на хладилника да запазва храната дълго време не биха могли да се купят срещу никакви пари. Но Боб все още се смущаваше от едно — що за демон беше това? Не приличаше на асирийски. В никакъв случай не беше и египетски…
— Не, не разбирам — каза Джанис. — В миналото? Искаш да кажеш, че пътуваш във времето?
— Разбира се. Защитих степен в тази област — отговори фера с горда момчешка усмивка.
Може би е ацтек, помисли си Боб, макар че и това му се струваше малко вероятно.
— Е, продължи Джанис, защо не отидеш някъде другаде? Защо не крадеш от големите супермаркети?
— Пътеката към бъдещето води само до това място — обясни фера. Той отново взе вентилатора. — Съжалявам, че го правя, но ако се проваля, вече никога няма да получа назначение. За мен това е нещо като изпитание.