— О, не се безпокой за това — каза фера. — Гарантирам ти, че нищо няма да се случи.
— Защо? Имам предвид… ако в древен Рим се появи електрическа пералня…
— За жалост — отвърна фера, — царството на цар Алериан няма бъдеще.
— Би ли обяснил това по-подробно?
— Разбира се — той седна върху въздуха. — След три години цар Алериан и страната му ще бъдат напълно унищожени от природни сили. Никой няма да оцелее. Няма да останат дори и грънчарски произведения.
— Хубаво — обади се Джанис и вдигна един рубин към светлината. — По-добре да ги вземем, докато не се е отказал.
— Предполагам, че въпросът е решен — кимна Боб. Магазинът им беше спасен, сватбата им щеше да се състои съвсем скоро. — Ами ти? — попита той фера.
— Е, със сегашната си работа се справям доста добре — отговори той. — Мисля да кандидатствам някъде в чужбина. Чух, че имали много добри възможности в арабското магьосничество. — Прокара длан по късата си руса коса и добави: — Ще се видим пак.
Започна да изчезва.
— Един момент — спря го Боб. — Имаш ли нещо против да ми кажеш все пак от коя страна си? От коя страна е цар Алериан?
— Нямам нищо против, разбира се — отговори фера. Виждаше се само главата му. — Помислих си, че сте се сетили. Фера са демоните на Атлантида.
И изчезна.