— Виолетово, синьо, зелено — гърлено занарежда той. — Тази вечер хороводите на фарандолата ще се организират според съответния цвят. Не хващайте за ръката танцьор освен в индигово, спазвайте разпореждането. Различните кортежи ще се групират един след друг, започвайки от площада пред кметството. Така ще образуват паралелни линии, които ще възпроизвеждат цветовете на призмата: жълто, оранжево, червено… Да, тази нощ в града ще танцува небесната дъга, ще се разлива на вълни по улиците и булевардите. Чудесен спектакъл за всички щастливци в балони…
Той завърши своето търговско представяне с бегло намигане и се върна в прашното павилионче. Давид отново се озова под сводестия тунел, измъчван от огромна празнота в стомаха.
— След малко ще хапнем — успокои го Сирс, прикривайки се с длан. — После ще отидем в квартала на майсторите пиротехници, там се намира моята връзка… Трябва да сме предпазливи…
Обядваха в мръсна кръчма, където им сервираха някаква лоясала и недоварена помия, назована с подходящо име в тон с карнавала. Единственото им утешение бе да разберат, че храната се даваше безплатно от общината и че в такъв случай те нямаше нищо да платят. След като тези формалности бяха приключени, двамата се оставиха на тълпата да ги повлече към центъра. Въздухът бе напоен с миризмата на пот и на пържено. Купи, преливащи от гъсто като смола вино, се подаваха от ръка на ръка. Давид избягваше да се докосва до тях. Прахолякът, шумът и горещината натежаваха в атмосферата и я правеха непоносима. Най-сетне те се измъкнаха от хаотичното движение по големите артерии, за да свият по сенчестия скат на уличка с влажни павета. Докато се спускаха, почти студените пориви на вятъра довяха до ноздрите им горчивия мирис на тиня. Криволичещата пряка ги изхвърли пред идеално кръгло езеро: бистра водна повърхност, определяща центъра на града с тръпнещото си петно, около което стъпаловидно се разполагаха сгради и къщи. Изправил се на стръмния бряг, Давид се чувстваше обграден, хванат в капан, сякаш бе гладиатор, който — в мига, когато трябва да затъпче върху пясъка на арената — повдига глава и обхожда с поглед концентричното множество на скамейките, чийто пленник се е оказал. Градът се сключваше около езерото, сковавайки го, обуздавайки го, превръщайки го в скъпоценност, в накит.
Десетина души работеха по брега: избутваха ладии във водата, нагъваха мрежи. Едър мъжага с кожена набедрена препаска и старателно обръсната глава ги подканваше с жестове и викове да побързат. Сирс направи към него дискретен знак с разтворена длан и присвити пръсти, сетне държането й стана смирено — нещо, което контрастираше с обичайната й суровост. Флотилията пореше езерото, браздеше повърхността му в дълги, пенливи гънки. Върху предната част на всяка лодка се разстилаше надпис с червени букви:
Компания на майсторите пиротехници от Града на Празненствата.
Момчета и момичета се гушеха по пейките за гребците голи, намазани с мас, а лицата им бяха стегнати в сини гумени маски за гмуркане, в чиито стъкла на наочниците от време на време заиграваха слънчеви отблясъци.
Надзирателят с лъсналата глава най-после благоволи да ги удостои с поглед. Мускулестото му туловище и китките бяха осеяни с белези. Беше се вмирисал на риба.
— За работа ли сте дошли?
Младата жена кимна.
— При гмурците е пълно, но ми трябват хора за дупките в скалите. За змиорки. По пет гроша на ден. Ако това ви устройва, минете през командорията да си получите екипировката. Там ще ви дадат и подробности.
Сирс едва доловимо отправи поздрава за високопочтена благодарност, последвана две секунди по-късно от Давид, който бе решил вече на нищо да не се учудва. В командорията, където раздаваха снаряжението, ги накараха изцяло да се съблекат, преди да връчат на всекиго гърне с мас, източени щипци, чиито съединени челюсти се разтваряха в края на дръжка, дълга приблизително колкото дръжката на метла, както и торба-шамандура, явно за да прибират в нея плода на своя улов.
— Броят се само живите екземпляри — излая водачът на групата, — нормата е петнайсет парчета на ден. За всяко липсващо, мъртво или ранено животно ще ви се реже по един кредит от надницата. Не съсипвайте работата в желанието си да увеличите темпото. Всеки разполага със своя територия, не дълбайте дъното на другите. Иначе ще си навлечете неприятности. Това е, действайте!
Изблъскаха ги на песъчливия бряг сред лабиринт от черни и хлъзгави скали. Тинята беше натекла по земята — мазен, олигавен килим с дъх на вкиснало. Давид се олюля, замаян от светлина у миризми.