Последните думи прозвучаха като заплаха. Давид се съгласи с кимване, при което пенисът му издрънча. Предупреждението на младата жена бе надигнало нещо в стомаха му. Мисълта за маските, купени в пълно незнание, го смразяваше до мозъка на костите. Струваше му се, че вижда хубаво момиче да влиза в прокълнатия магазин, със смях да си избира полусфера от папие-маше с изрисуваното лице на ухилен клоун и да я поставя върху своето — със свежа и жизнена кожа, — без дори да подозира, че след седмица този кух калъп, напоен с болестотворни кълнове… Едва не се разхълца от отвращение.
Стъпките на Сирс изскърцаха по асфалта. Младежът повдигна чело… Стотина метра по-надолу, излизайки от една съседна уличка, Корк се беше отправил насреща им, а свитата му в черни плащове го следваше по петите…
Без излишна прибързаност дамата свърна към входа на случаен дансинг. Краката на Давид се бяха налели с олово — стори му се, че не може да премине през портика, украсен със светещи лампички. Пред него Сирс смешно се претърколи със скок и бутна двукрилата врата. Той изтрополи по стълбището, застлано с тъмносиньо кадифе, сигурен, че отсега нататък такива недодялани хитрини нямаха никакъв шанс да измамят Корк и неговите главорези. Мъхестите стъпала ги отведоха до прага на зала с достойни за уважение размери. На тавана се въртеше голяма искряща топка и изстрелваше около себе си трасиращи картечи от злато и сребро. Повалила се в средата на дансинга, жена в костюм от полупрозрачен плат хълцаше конвулсивно. От нейните уши течеше кръв, очертавайки от двете страни на врата й яркочервени линии, и пълнеше костеливите кухини над ключиците. Зашеметени мъже пълзяха на четири крака, явно неспособни да се изправят във вертикално положение, други се гърчеха по пода, заровили глави в покривки за маса или хартиени пликове. Върху естрадата на музикантите цареше истински хаос. Давид се облегна на стената и отчаяно затърси мястото, откъдето идваше опасността. Ала не видя нищо освен това стадо — объркано, подгонено от някаква непонятна заплаха.
— Звуков атентат! — помогна му Сирс. — Често срещано явление. Музиканти терористи, запушили с восък ушите си, се промъкват в оркестъра. Чрез специални инструменти, скрити в най-обикновени тромпети, те издават трептения с непоносима честота. Голяма част от танцьорите веднага рухват със спукани тъпанчета, други получават увреждания в центъра за равновесие или изпадат в ужасна криза на временно умопомрачение. Мнозина оглушават завинаги, някои даже не успяват да се изправят повече на краката си. Извадихме истински късмет, че дойдохме, след като операцията е приключила — иначе сега щяхме да ритаме по земята с безумната надеждица някой ден що-годе да пропълзим…
Ръкавицата й изскриптя върху нахлузената в гума длан на Давид.
— Не бива да оставаме тук.
С известно затруднение намериха аварийния изход, който също беше запречен от лазещи хора. Най-сетне, след като бяха прекрачили над дузина гърчещи се тела, те се измъкнаха на пустееща пряка. Патрулът се бе отдалечил. Наложи се да вървят още един час, докато навлязат в района на старото рибно тържище.
Масивни бронзови сгради бяха натежали, по протежение на улиците. Сред издути хангари, сякаш обърнати наопаки черупки, се блъскаха отгласи, разчупващи се в безкрая. Целият квартал беше позеленял, но в зелено като върху лошо поддържана ризница. Дори по самото шосе от железни шини, стегнати с болтове, изпъкваха широки кръгли петна окисление. Вехтите хали бяха потънали в съня на ръждата, портите се ронеха от вибрациите на стъпките, а зидарията на някакъв склад се диплеше в дантела. Въздушни течения се гонеха из това запуснато място, изсвирвайки пронизителни ноти през процепите на ламарината, виеха в дупките на мъртвите заключалки и превръщаха пазарището в зловеща флейта, изпълняваща неуверена мелодия, която постоянно се импровизираше.
— Хм, нима вече никой няма тук? — учуди се Давид. — Нито продавачи? Нито купувачи?
— Не и откакто рибата стана монопол на майсторите пиротехници — отвърна Сирс. — Всички корпорации, преживяващи от фауната на езерото, се разориха.
Неочаквано изникна някакъв фонтан, възправил снага на кръстовището — бароков монумент от множество ръждиви отливки; туловище, изваяно от хромови делфини, които времето бе изпъстрило с рояк дребни черни точици. Струйка керемиденочервена вода скъпернически се изцеждаше от устата на най-горното млекопитаещо и ту секваше, ту отново бликваше като последни тласъци кръв на пресъхваща вече артерия.